— За да стане това, Алтийн Клаузен трябва да стигне до сина си. Тя няма да разкрие Женева, преди да е опитала всички други начини, защото това би означавало да разкрие произхода на сина си и по този начин да го унищожи. И тя е готова на всичко, за да го избегне. Ще се опита тайно да се срещне с него, но ние ще я спрем.
— Вие ще бъдете спрени! — каза Фалкенхайм и се задави от кръвта, която се стичаше от устата му. — Вашите Sonnenkinder никога няма да получат милионите. Ние също имаме армия, за чието съществуване вие дори не подозирате. Всеки войник в нея е готов да жертва живота си, за да ви спре и изобличи.
— Разбира се, Herr General — русият мъж кимна. — Евреите от Хар Ша’Алав.
Макар да бяха произнесени тихо, думите шибнаха стареца като с камшик.
— Не!
— Да — каза Фон Тиболт. — „Убий ме и друг ще заеме мястото ми. Убий и него, ще дойде трети.“ Евреите от Хар Ша’Алав. Така присърце са възприели идеите ви, че самите те са станали част от Нахрихтендинст. Оцелелите свидетели на Аушвиц.
— Ти си животно — Фалкенхайм се сгърчи от болка.
— Аз съм Волфсшанце, истинската Волфсшанце — отвърна Фон Тиболт и вдигна люгера. — Преди да научите цялата истина, евреите се опитаха да убият американеца, а ето че и техният ред дойде. До една седмица Хар Ша’Алав ще бъде изравнен със земята, което ще бъде краят на Нахрихтендинст. Волфсшанце ще победи.
Фон Тиболт насочи револвера към главата на стареца и натисна спусъка.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
По страните на Хелдън се стичаха сълзи. Тя беше прегърнала мъртвото тяло на Клаус Фалкенхайм, но се страхуваше да гледа лицето му. Отдръпна се от трупа и се свлече на пода, изпълнена с ужас… и чувство на вина. Лежеше свита на кълбо, хлипаше силно и не можеше да се успокои, а душата й се разкъсваше от болка. Тя се долепи до стената, опря челото си в корниза и остави сълзите да се леят. Постепенно до съзнанието й стигна мисълта, че никой не бе чул писъците и плача й. Тя бе дошла до ужасяващата сцена сама. Навсякъде личаха следите на омразната „Одесса“. Пречупени кръстове бяха издълбани в дървените стени, бяха надраскани по прозореца със сапун и изписани по пода с кръвта на Фалкенхайм. Цялата стая бе преобърната наопаки. Книгите бяха разкъсани, рафтовете изпочупени, мебелите изпотрошени — къщата бе претърсена от маниаци, които бяха оставили само руини.
Но нещо бе останало… и то не бе в къщата, а навън. В гората. Хелдън се подпря с ръце на пода и придържайки се към стената, се изправи. Опитваше се отчаяно да си спомни онова, което хер Оберст й бе казал преди пет дни: „Ако се случи нещо с мен, не се оставяй страхът да те завладее. Иди сама в гората, там, където ме изведе на малка разходка онзи ден. Спомняш ли си? Аз останах при едно дърво и те помолих да набереш букет горски цветя. Посочих ти как стволът се разклонява на две още от земята и дървото има съвършена V-образна форма. Иди при това дърво. В клоните му съм пъхнал малка метална кутия. Вътре има бележка, която само ти трябва да прочетеш…“
Хелдън измъкна цилиндричната кутия от скривалището й и махна пластмасовия капак. Вътре имаше навито на руло листче, загънато в няколко банкноти от по десет хиляди франка. Хелдън разви банкнотите и прочете бележката.
Скъпа моя Хелдън!
Нямам достатъчно време, за да ти напиша всичко, което трябва да знаеш, а и се страхувам, че по този начин ще те изложа на опасност. Преди три месеца осъществих целта си да бъдеш близо до мен, защото смятах, че си на страната на врага, когото от тридесет години искам да срещна лице в лице. Но те опознах, обикнах те и с голямо облекчение разбрах, че нямаш нищо общо с ужаса, който може отново да връхлети света.
Ако ме убият, това означава, че са ме разкрили и че скоро ще настъпят катастрофални събития. Тогава трябва да бъдат изпратени нареждания на смелите мъже, които ще застанат на последните барикади.
Трябва да отидеш сама — повтарям, сама — до езеро Нюшател в Швейцария. Не се оставяй да те проследят. Знам, че ще можеш да се изплъзнеш, защото си обучена в това. В селцето Пре дю Лак живее човек на име Вернер Герхарт. Намери го. Предай му следното съобщение: „Монетата на Волфсшанце има две страни“. Той ще те разбере и знае какво трябва да направи.
Трябва да отидеш бързо, остава съвсем малко време. Не казвай нищо на никого. Не вдигай тревога. Кажи на колегите и приятелите си, че имаш да уредиш някои лични въпроси в Англия, което звучи логично, като се има предвид, че си живяла там повече от пет години.
Сега побързай, скъпа моя Хелдън. Нюшател. Пре дю Лак. Вернер Герхарт. Запомни името и изгори бележката.