— Ако ни отнесе към реката, ще подкупя патрула. Вече го направих на границата в Пор Бу и нищо не може да ми попречи да го сторя отново. Продължавайте.
— А ако се разбием, мадам?
— Недейте.
В тъмнината под тях една след друга светнаха двете сигнални редици на Шампери. Пилотът наклони крилото на самолета наляво, започна да се спуска надолу и след секунди се приземи.
— Добър сте — призна възрастната дама и посегна да откопчае колана си. — Пилотът, който ще ме вземе оттук, от вашата класа ли е?
— Да, мадам. Освен това има още едно преимущество. Знае как са разположени радарите в тъмнината с точност до десета от въздушната миля. Но за такъв професионализъм се плаща скъпо.
— С удоволствие — отговори Алтийн.
Точно в десет часа и петдесет и седем минути хидропланът се издигна срещу нощния вятър. Щяха да прелетят много ниско през границата при Версоа, и то за много кратко време — между двайсет минути и половин час. Това бе най-трудният участък от маршрута. Професионалистът в пилотската кабина беше набит мъж с червена брада и оредяваща червена коса. Той дъвчеше края на недопушена пура и говореше английски със силен елзаско-лоренски акцент. Първите няколко минути караше мълчаливо, после каза нещо, което смая Алтийн.
— Не зная каква стока пренасяте, мадам, но ви търсят из цяла Европа.
— Какво? Кой ме търси и откъде знаете вие за това? Гарантираха ми, че името ми няма да бъде споменато.
— Интерпол е разпространил навсякъде бюлетин с много точно описание. Твърде рядко международната полиция търси жена на… да кажем, на вашата възраст и с външен вид като вашия. Предполагам, че се казвате Холкрофт.
— Няма какво да предполагате — Алтийн стисна здраво колана, за да се овладее. Не знаеше защо толкова се изненада — нали мъжът от Хар Ша’Алав я бе предупредил, че те са навсякъде. Но фактът, че тази Волфсшанце имаше достатъчно влияние над Интерпол, за да използва нейния апарат, й се стори твърде обезсърчителен. Тя трябваше да се крие не само от нацистите от Волфсшанце, но и от цялата полицейска мрежа. Това бе добре измислен капан, защото престъплението й бе очевидно. Тя бе нарушила закона — бе пътувала с фалшив паспорт, а после бе изчезнала. Нямаше как да оправдае извършеното престъпление, защото споменаването на името на сина й — син на Хайнрих Клаузен, в толкова мащабна конспирация можеше да съсипе живота му. Да, това бе най-лошият вариант и тя не биваше да си затваря очите за него. Горчивата ирония се състоеше в напълно реалната възможност Волфсшанце да е проникнала дълбоко в съдебната власт… Те бяха навсякъде. Волфсшанце щяха да я убият веднага щом я заловят, без да й позволят да каже онова, което знае.
Алтийн не се страхуваше от смъртта, а от реалната опасност да заглушат гласа й. Тя се обърна към брадатия пилот.
— Откъде знаете за този бюлетин?
Мъжът сви рамене.
— А откъде знам за радарите? Вие ми плащате, аз плащам на други. В наши дни няма такова нещо като чиста печалба.
— Казва ли се в бюлетина защо… се издирва тази стара жена?
— Съобщението е странно, мадам. Според него тя пътува с фалшиви документи и въпреки това никъде не бива да я задържат. На Интерпол в Париж трябва да се докладва къде е била забелязана, а те, от своя страна, ще предадат информацията в Ню Йорк.
— Ню Йорк ли?
— Оттам е подадено съобщението. Подписано е от детектив лейтенант на име Майлс от нюйоркската полиция.
— Майлс? — Алтийн се намръщи. — Никога не съм чувала това име.
— Може би другата жена го е чувала — изрече невъзмутимо пилотът и премести пурата в устата си.
Алтийн затвори очи.
— Бихте ли искали да получите съвсем чиста печалба?
— Аз не съм комунист и думата не ми се струва обидна. Как?
— Помогнете ми да се свържа с един човек в Женева.
Пилотът наклони самолета надясно, следейки таблото.
— Ще ви излезе скъпо.
— Ще ви платя — отвърна тя.
Йохан фон Тиболт кръстосваше хотелската стая като разярен хищник. Публиката му се състоеше от двамата братя Кеслер; преди няколко минути оттам си бе тръгнал заместник-управителят на кантон Женева. Напрежението между тримата бе очевидно.
— Тя е някъде тук, в Женева — каза Фон Тиболт. — Тя трябва да е тук.
— Но явно е под чуждо име — обади се Кеслер; до краката му лежеше лекарската му чанта. — Ще я намерим. Просто трябва да пуснем навсякъде хора, които разполагат с нейното описание. Заместник-управителят ни увери, че няма да има проблеми.
Фон Тиболт се спря.
— Няма да има проблеми? Дано се окажете прав. Заместник-управителят каза също, че женевската полиция е получила от Интерпол бюлетин за издирването й. От което следва, че тя е пропътувала най-малко четири хиляди мили, без да бъде забелязана. За тези четири хиляди мили тя е прелетяла през няколко граници, била е проверена най-малко от две паспортни служби, а името й не е засечено от компютрите. Никъде нищо. Не се заблуждавайте. Тя е по-добра, отколкото мислехме.