Выбрать главу

— Тяхната… Волфсшанце? — вдигна вежди Хелдън. — „Монетата на Волфсшанце има две страни.“

— Да — отвърна Герхарт. — Имаше и друга Волфсшанце. Това бяха група хора, които също искаха да убият Хитлер, но по съвсем други причини — те смятаха, че той се е провалил, виждаха слабостите му и изчерпаните му способности. Целта им бе да заменят една лудост с друга, по-надеждна. Те нямаше да апелират за сключване на мир, а щяха да водят войната до пълния й край. Бяха замислили тактики, използвани преди векове от монголските армии в Азия и отдавна забравени от човечеството. Цели народи щяха да бъдат държани като заложници, най-малкото неподчинение щеше да се наказва с масови екзекуции. Терорът, който щеше да залее света, щеше да е толкова ужасен, че на човечеството нямаше да му остане нищо друго, освен да моли за милост, за да оцелее. — Герхарт замълча. Когато отново продължи, гласът му бе изпълнен с омраза. — Това беше фалшивата Волфсшанце и тя нямаше нищо общо с нашата. Хората от тази Волфсшанце все още преследват целта си.

— Но те също са участвали в заговора срещу Хитлер — каза Хелдън. — Как оцеляха?

— Като станаха най-ревностни поддръжници на Хитлер. Те бързо се ориентираха в обстановката и възмутени от заговорниците, ги предадоха. Както се и очакваше, Фюрерът бе впечатлен от тяхната преданост и от жестокостта им към другите, защото прекалено много се страхуваше за живота си. Той възложи провеждането на екзекуциите на някои от тях и с удоволствие установи колко голямо бе желанието им да му служат.

Хелдън се премести по-напред на табуретката.

— Казахте, че тези хора от другата Волфсшанце все още преследват целта си. Но може би повечето от тях вече са мъртви?

Старецът въздъхна.

— Вие май наистина не знаете. И Клаус каза така.

— Вие знаете коя съм аз? — попита Хелдън.

— Разбира се. Вие изпращахте писмата.

— Пускала съм много писма на хер Оберст, но нито едно до Нюшател.

— Онези, които са били за мен, съм ги получавал.

— И той ви е писал за мен?

— Да, често. Клаус много ви обичаше — Герхарт се усмихна топло, но когато пак заговори, усмивката му изчезна. — Попитахте как могат мъжете от фалшивата Волфсшанце да се борят за идеята си след толкова много години. Права сте, разбира се, че повечето от тях са мъртви. Децата им продължават да действат за изпълнението на техния план.

— Децата им?

— Да, те са навсякъде, във всеки град и село по целия свят. Занимават се с всякакви дейности и членуват във всевъзможни политически партии. Задачата им е да оказват натиск и да убеждават хората колко по-хубав би бил животът им, ако силните станат непримирими към слабостта. Вместо истинските решения на проблемите се чуват гневни гласове, а омразата постепенно измества разума. Това е навсякъде, но малцина от нас знаят, че това е част от един глобален замисъл. Децата пораснаха.

— Как са били подготвени те?

— Ето това е най-важният въпрос, чрез който ще получите отговори и на останалите. — Старецът се наведе напред. — Нарича се „Операция Sonnenkinder“, началото й бе поставено през 1945 година. Хиляди деца, от шестмесечни бебета до шестнайсетгодишни юноши бяха изпратени от Германия до различни точки на земята…

Докато Герхарт й разказваше историята, Хелдън усети как започна да й прималява.

— Беше измислен план — продължи Герхарт, — който щеше да осигури хиляди милиони долари на Sonnenkinder за определен период от време. Този период — тридесет години, бе изчислен въз основа на предвиждания за закономерните икономически процеси.

Хелдън шумно си пое дъх и той млъкна за момент.

— Планът бе измислен от трима мъже…

От гърлото й се изтръгна вик…

— …които са имали достъп до огромни фондове. Единият от тях е може би най-гениалният финансов манипулатор на нашето време. Точно той е обединил международните икономически сили и осигурил издигането на Адолф Хитлер. И когато видя, че Райхът ще се провали, той започна изграждането на нов райх.