Ноъл напипа пистолета в джоба си и тръгна бавно надолу, без да пресича улицата.
След четири минути Кеслер стигна до пресечката и зави наляво. Мъжът го последва. Холкрофт изчака да минат няколко коли и през това време и двамата изчезнаха от погледа му. След това пресече улицата и продължи по отсрещния тротоар, откъдето щеше да ги вижда добре.
Изведнъж той спря. Кеслер го нямаше.
Преследвачът му също бе изчезнал.
Ноъл се затича.
Кеслер сви вляво по слабоосветената улица и след петдесетина метра извади едно огледалце и погледна назад. Журналистът го следваше, а Холкрофт не се виждаше. Трябваше да действа светкавично.
Вляво имаше задънена улица, където сигурно можеха да се паркират две-три коли. Явно бе частна, защото бе преградена с верига, и в момента беше празна. И тъмна. Много тъмна. Идеално. Той тромаво прекрачи веригата и забърза към задната стена. Бръкна в джоба си, извади единия револвер и постави върху цевта му заглушител.
— Елате насам — изрече достатъчно високо, за да го чуе журналистът. — Сега можем да поговорим, без никой да ни види.
Като се взираше в мрака, журналистът прескочи веригата.
— Тук съм. — Ерих насочи револвера към неясния силует на приближаващата се фигура. Когато бе само на няколко стъпки от него, той стреля в гърлото на мъжа. Чу се глух изстрел. Въздухът се изтръгна със стенание от зейналото гърло и отекна в празната улицата. Журналистът се свлече на земята.
Ерих се прицели в главата и отново натисна спусъка.
Той свали заглушителя от револвера, претърси джобовете на мъртвия, взе портфейла и тефтерчето му и ги хвърли напосоки в тъмнината. Извади другия револвер от левия си джоб и го пъхна в ръката на репортера, като постави показалеца му върху спусъка.
Както беше коленичил, разкъса ризата си и отскубна две копчета от палтото си. Изцапа дланта си с масло и прах от асфалта на паркинга и ги размаза по лицето си.
Готово. Изправи се и отиде до веригата. В първия момент не можа да види Холкрофт, но той се появи почти веднага. Американецът тичаше по улицата, спря за миг под една лампа и пак продължи.
Сега.
Кеслер се върна отново при мъртвия, наведе се, хвана ръката с оръжието, насочи я към небето и натисна пръста върху спусъка.
Изстрелът от малокалибрения револвер отекна силно в стените на каменните сгради. Ерих натисна безжизнения пръст още два пъти и го пусна. Бързо извади оръжието от джоба си.
— Ноъл! Ноъл! — изкрещя той, бързо се приближи до стената и се просна на асфалта. — Ноъл, къде си?
— Ерих? За Бога… Ерих?! — Холкрофт се приближаваше.
Кеслер се прицели в мъртвото тяло, без да слага заглушителя. Това бе последният изстрел… той натисна спусъка веднага щом видя силуета на Ноъл Холкрофт на фона на слабата светлина откъм улицата.
— Ерих!
— Тук съм. Той се опита да ме убие! Ноъл, опита се да ме убие!
Холкрофт усети веригата, прескочи я и се втурна към Кеслер. Коленичи в тъмното.
— Кой? Къде е?
— Ето го там! Йохан ме накара да нося оръжие… Трябваше да го застрелям. Нямах друг избор!
— Добре ли си?
— Мисля, че да. Тръгна подире ми. Знаеше за теб. Все повтаряше: „Къде е той? Къде е Х.? Къде е Холкрофт?“ Събори ме на земята…
— О, Боже! — Ноъл скочи на крака и се спусна към тялото на убития, извади запалка от джоба си и я щракна. Пламъкът освети трупа. Ноъл претърси джобовете на връхните му дрехи, после обърна тялото и провери панталоните. — По дяволите, няма нищо!
— Нищо? Как така нищо? Ноъл, трябва да се измъкваме оттук. Помисли си за утре!
— Няма нито портфейл, нито шофьорска книжка, нищо!
— Трябва да мислим за утре!
— Тази вечер! — изрева Холкрофт. — Исках да ги пипна тази вечер!
Кеслер помълча няколко секунди, а после, сякаш не можеше да повярва, че това е възможно, каза:
— Ти си го направил нарочно…
Холкрофт се изправи. Думите на Кеслер уталожиха гнева му.
— Съжалявам — отговори той. — Не мислех, че може да пострадаш. Сигурен бях, че държа положението под контрол.
— Защо го направи?
— Защото ще я убият, ако я намерят. Така, както убиха Уили Елис и… Ричард Холкрофт. И толкова други.
— Кои?
— Враговете на Женева! Онези от Нахрихтендинст. Исках само един от тях! И то жив, по дяволите!
— Помогни ми да стана — помоли Кеслер.
— Разбираш ли ме? — Холкрофт напипа ръката на Ерих и го издърпа нагоре.
— Да, напълно. И все пак не мисля, че трябваше да действам сам.
— Исках да го хвана и да науча от него имената на другите, дори ако трябваше да му избода очите. После щях да го предам на полицията и да поискам съдействието им, за да намеря майка си, защото е в опасност.