— Казвам ви, че адресът е друг. Този е на стара необитаема къща и в нея няма телефонни кабели и жици. Бих казал, че Нахрихтендинст доста успешно са се вмъкнали в държавната ви телефонна служба. Искам да ми намерите истинския адрес!
Русият млъкна в очакване на отговор, но само след секунди избухна:
— Идиот! Аз не мога да позвъня на този номер! Служителят се е заклел, че няма да го дава на никой друг, освен на Холкрофт. Какъвто и претекст да измисля, ще я изплаша. Затова ти ще ми намериш адреса! Не ме интересува дали ще трябва да събудиш председателя на Федералния съвет, за да го намерим. До един час очаквам да ми се обадиш. — Той трясна слушалката и отново погледна към бележката на Кеслер.
Ерих бе излязъл да се срещне с Холкрофт. Те сигурно вече бяха отишли в „Екселсиор“ и американецът се бе регистрирал под името Фреска. Реши да не се обажда, за да провери — това можеше да създаде усложнения. Американецът сигурно вече бе на границата на лудостта. Приятелят му от Лондон бе убит зверски, майка му не се появяваше; възможно бе да е научил и за смъртта на Хелдън в Нюшател. Всеки момент щеше да рухне и може би щеше да поиска да се срещнат.
Йохан още не бе готов да се срещне с него. Минаваше три часът сутринта, а майка му не бе открита. Той трябваше да я намери и да я убие. До срещата в банката оставаха шест часа. Тя можеше всеки миг да се появи в тълпата, на стълбите, иззад някой ъгъл или да слезе от такси на улицата и да извика на сина си: Измяна! Спри! Откажи се от Женева!
Това не биваше да се допуска! Трябваше да запушат устата й, за да може синът й да изпълни докрай отредената му роля. Тя трябваше да умре още тази нощ, за да се избегне всякакъв риск. Скоро след нея, внезапно и тихо щеше да настъпи още една смърт. Синът на Хайнрих Клаузен нямаше да им е нужен вече.
Но първо майката. Още преди да се съмне. Вбесяваше го фактът, че тя седи на другия край на телефонната линия, чийто точен адрес е забутан из папките на някой бюрократ.
Русият мъж седна и извади дълга кама от пришита в хастара на палтото си ножница. Трябваше да я измие от кръвта на рижия пилот.
Ноъл отвори куфара си на поставката за багаж и погледна набутаните в него дрехи, после огледа белите релефни тапети по стените, френските врати и малкия натруфен полилей на тавана. Всички хотелски стаи бяха започнали да си приличат и той с умиление си спомни за мизерната стая в Берлин. При тези обстоятелства споменът го изненада. Той бе заживял в този маниакален нов свят, а психиката му се бе съхранила невредима. Не знаеше дали това бе хубаво или лошо, а само че е така.
Ерих се опитваше да се обади на фон Тиболт в „Д’Акор“. Къде по дяволите бе отишъл Йохан? Беше 3.30 сутринта. Кеслер затвори телефона и се обърна към Ноъл.
— Оставил е съобщение да не се безпокоим за него. Той е при първия заместник-управител. Правят всичко възможно да открият майка ти.
— Значи тя не се е обаждала?
— Не.
— Не може да бъде. Служителят още ли е на рецепцията?
— Да. Ти си му платил колкото получава за две седмици. Най-малкото, което може да направи, е да остане там цялата нощ — Кеслер се замисли. — Може просто да се е забавила някъде, нали знаеш, на човек му се случва да изпусне самолета или да има проблеми с паспортните служби. Може да не са спазили разписанието заради мъгла.
— Така е, но не и в нейния случай. Винаги би ме предупредила.
— Може да са я задържали.
— Помислих си го. Това като че ли е най-добрият вариант. Тя пътува с фалшив паспорт. Да се надяваме, че някъде са я арестували и са я прибрали за ден-два. Хелдън също ли не е звъняла?
— Не, никой не се е обаждал — отвърна немецът и прикова погледа си върху Ноъл.
Холкрофт се протегна, в едната ръка държеше несесера с принадлежностите за бръснене.
— Неизвестността ме побърква. — Той посочи към вратата на банята. — Ще ида да се измия.
— Добра идея. Защо не си починеш малко след това? Сигурно си изтощен. Остават ни по-малко от пет часа, а аз вярвам, че Йохан е много способен човек и ще се справи.
— И аз на това се надявам.
Той съблече ризата си и пусна топлата вода до края. Парата запълзя нагоре, замъгли огледалото и пространството над умивалника. Той се хвана за края му, надвеси глава в горещата пара и остана така, докато от челото му потече пот. Беше научил тази процедура преди няколко години от Сам Буоновентура. Тя не можеше да замени сауната, но действаше много добре.
Сам? Сам! Защо за Бога не се бе сетил за него? Ако майка му бе променила плановете си или нещо се бе случило, бе напълно възможно да се е обадила на Сам. Особено ако й бяха казали, че Ноъл Холкрофт не е сред гостите на хотела.