Долу в далечината се виждаха светлините на града. Между скалата и светлините се чернееше нощта… Но не, не беше напълно тъмно, ивица светлина прорязваше мрака. Дали беше път? Ноъл се приближи към един от телескопите. Пусна монета и надникна през окуляра, като насочваше тръбата към светлата ивица, която бе взел за път. Оказа се прав.
Светлините бяха на разстояние една от друга — това бяха улични лампи. Не знаеше как да се добере дотам, защото пътят излизаше в бразилските гори. Само да можеше да види откъде идва… Но телескопът не можеше да се насочи по-надясно. По дяволите! Сигурно това беше…
Ноъл чу шум от двигател. Идваше откъм хълма, по който той преди малко се бе изкачил. Слава богу! Щеше да спре тази кола, дори ако трябва да застане по средата на пътя. Затича се от стената през бетонната настилка към асфалтовия път. Щом стигна до него, кръвта му се смрази. Колата, която се изкачваше с голяма скорост нагоре към обсерваторията, бе бяла лимузина мерцедес. Същата бе видял да блести на следобедното слънце на един друг хълм. Това бе колата на Граф.
От внезапното спиране гумите изсвистяха. Вратата й се отвори и от нея слезе един мъж. Телохранителят на Граф!
Той посегна към колана си. Холкрофт стоеше като парализиран. Мъжът извади револвер и се прицели в него. Нима това бе възможно? Нима се случваше наистина?
Първият изстрел отекна силно и разцепи тишината така, сякаш земята се разтвори с грохот. Последва втори. На няколко стъпки от Ноъл се вдигна прах от пътя и се разхвърчаха парчета скала. Онова, което парализиращият страх не бе сковал — инстинктите и убедеността, че това не може да му се случи — му заповядваха да бяга и да се спасява. В противен случай щеше да умре! Щяха да го убият до една изоставена обсерватория за туристи край Рио де Жанейро! Това бе безумие!
Въпреки че краката му се подчиняваха трудно, се затича към наетата кола. Ходилата го боляха — мина му през ума, че това е най-странното усещане, което някога е изпитвал. Още два изстрела отекнаха в нощта и откъртиха парчета от настилката до него.
Ноъл се добра до колата, приклекна до вратата и предпазливо посегна към дръжката.
Чу се друг изстрел — още по-оглушителен, придружен от трясъка на разбито стъкло. Куршумът бе пръснал задното стъкло на колата.
Холкрофт имаше една-единствена възможност. Той рязко отвори вратата и скочи вътре. В панически страх включи стартера, двигателят зарева и той натисна педала на газта. Премести скоростния лост и колата се понесе в тъмнината. Изви волана и направи толкова рязък завой, че едва не се блъсна в стената. Пусна фаровете. Замъгленият му поглед едва различаваше пътя надолу и той го следваше инстинктивно.
Завоите се редяха един след друг, колата поднасяше и Ноъл едва успяваше да я овладее. Ръцете го заболяха от напрежение, потните му длани се плъзгаха по волана. Струваше му се, че всеки момент ще се блъсне в нещо, колата ще избухне и той ще загине в пламъци.
После — не можеше да си спомни след колко време и как точно, се озова на осветения криволичещ път, който завиваше вляво и отвеждаше на изток — пътят към града.
Асфалтът прорязваше гъсти гори и от двете му страни, като стени на голям каньон, се издигаха огромни дървета.
По другото платно срещу него идваха две коли и щом ги видя, му се прииска да извика от облекчение. Наближаваше покрайнините на града. Вече се намираше в предградията. Уличните лампи бяха разположени нагъсто и изведнъж отвсякъде го обградиха коли, които преминаваха, завиваха или му препречваха пътя. Никога не би предположил, че така ще се радва на интензивно улично движение.
Ноъл спря на един червен светофар. Беше му благодарен, че е там и му предлага кратък отдих. Извади цигара от джоба на ризата си. Господи, как му се пушеше!
От лявата му страна спря кола. Той се втренчи в нея с невярващи очи. Мъжът, който седеше до шофьора и когото той виждаше за пръв път, бе свалил надолу прозорчето си и оттам се подаваше дуло на пистолет. Около цевта му се виждаше перфорираният цилиндър на заглушител. Непознатият се прицелваше в него!
Холкрофт се обърна рязко напред, приведе се, сграбчи скоростния лост и натисна педала за газта до краен предел. Чу ужасен изстрел и шум от разбито стъкло зад себе си. Излезе на кръстовището с бясна скорост и няколко клаксона запищяха като луди. Сви на сантиметри пред една приближаваща кола, само секунда преди да се блъсне в нея.