— А как се казва адвокатът? — попита сивокосият.
— Трябва да поискам разрешение от него, за да ви кажа името му — отговори Холкрофт, докато палеше цигарата и се чудеше на кого в Ню Йорк може да се обади от телефон, от който няма да го засекат.
— Може и да се наложи да го направите — каза по-възрастният агент. — Моля, продължавайте.
— В Рио разбрах, че германската общност там презира Фон Тиболтови. Вероятно, но това е само мое предположение, навремето са се обявили срещу нацистите, а парите им са оставени от някой германец антинацист. Или може би от няколко души.
— Които живеят в Америка, така ли? — попита червенокосият. Ноъл бе подготвен за тази уловка. Бъди последователен.
— Очевидно, който и да е оставил наследството на Фон Тиболтови, е живял там дълго време. Ако той или те са имигрирали в Съединените щати след войната, това означава, че досиетата им са били чисти. Но биха могли да бъдат и роднини, които са дошли в Щатите преди години. Честно казано, не зная със сигурност.
— Защо точно вас избраха за посредник? Вие не сте адвокат.
— Не, но адвокатът ми е приятел — отговори Холкрофт. — Знае, че пътувам много. Също така знаеше, че ще идвам в Бразилия по поръчка на мой клиент… Аз съм архитект. Помоли ме да поразпитам тук и там, даде ми няколко имена, включително и на служители в Имиграционния отдел в Рио.
Не се увличай и избягвай усложненията!
— Никак не е малко това, което ви е помолил да направите, не мислите ли? — попита по-младият с явно недоверие.
— Не е точно така. Той ми е правил услуги и бях доволен от възможността да се реванширам.
Ноъл си дръпна от цигарата.
— Истинска лудница. В началото си беше най-обикновено… не, звучи толкова невероятно.
— Значи ви казаха, че Йохан фон Тиболт е Джон Тенисън и че работи в Лондон или поне в Лондон е редакцията, за която пише — повтори по-възрастният, беше мушнал ръце в джобовете на палтото си и гледаше Ноъл настойчиво. — И вие, за да услужите на своя приятел, предприехте пътуването от Бразилия до Англия с цел да го откриете. Една обикновена услуга… Да, господин Холкрофт, признавам, че звучи невероятно.
Ноъл погледна гневно агента с прошарената коса. Спомни си думите на Сам Буоновентура: „И аз му се развиках… Това е единственият начин да се справи човек с побеснели ченгета!“
— Един момент! Не съм изминал разстоянието от Рио до Лондон специално за Фон Тиболт. Тръгнал съм за Амстердам. Ако направите справка в офиса ми в Ню Йорк, ще разберете, че в момента работя по един проект в Кюрасао. За ваше сведение това е холандско владение и в Амстердам трябва да обсъдя някои проблеми, свързани със строежа.
Погледът на по-възрастния агент сякаш бе станал по-спокоен.
— Да, разбирам — каза той тихо. — Напълно възможно е да сме направили погрешни изводи, но ще се съгласите, че към тях ни насочват очевидни факти. Може би ви дължим извинение.
Доволен от себе си, Ноъл едва се сдържа да не се засмее. Беше приложил наученото и бе действал много предпазливо.
— Няма нищо — отвърна той. — Но сега ме загложди любопитство. Откъде знаете, че Фон Тиболт е Тинаму?
— Не сме сигурни — отговори сивокосият агент. — Надявахме се, че от вас ще получим потвърждение. Но явно не сме на вярна следа.
— Е, да, не сте. Но защо точно Тенисън? Предполагам, трябва да уведомя адвоката в Ню Йорк…
— Не — прекъсна го англичанинът. — Не го правете. Не го споделяйте с никого.
— Закъсняхте малко — каза Холкрофт като комарджия, който блъфира. — Вече го споделих. Нямам никакви задължения към вас, а към този адвокат имам. Приятел ми е.
Агентите от Пети отдел се спогледаха загрижено.
— Освен задължението към приятеля си — продължи по-възрастният, — мисля, че трябва да чувствате много по-голяма отговорност — към собственото си правителство. Това разследване е строго секретно и е от международен мащаб. Тинаму е политически убиец. Негови жертви станаха някои от най-известните политици в света.
— И вие смятате, че това е Тенисън?
— Уликите са косвени, но много сериозни.
— Все пак не са пълни.
— Не, не са…
— Преди няколко минути бяхте абсолютно сигурни.
— Преди няколко минути се опитвахме да ви притиснем. Обичаен трик.
— Доста е ужасен.
— Да, и резултатен — каза червенокосият.
— Коя е косвената улика срещу Тенисън?
— Можете ли да го запазите в пълна тайна? — попита по-възрастният агент. — Ако искате, приемете, че така ще изпълните нареждане от най-висока инстанция във вашата страна.
Холкрофт замълча.
— Добре, няма да се обадя в Ню Йорк и нищо няма да издавам. Но искам да получа информация срещу това.