— Ние не се пазарим — по-младият се опита да го засегне, но срещна укорителния поглед на колегата си.
— Не става дума за пазарлък — каза Ноъл. — Обещах, че ще намеря който и да е член от семейството и трябва да го направя. Как мога да се свържа със сестрите на Тенисън? Едната е омъжена за морски капитан на име Бомънт. Адвокатът в Ню Йорк знае това и ще се опита да я открие, ако аз не успея. Така че по-добре аз да свърша това.
— Да, значително по-добре би било — съгласи се мъжът с прошарената коса. — Според нас и двете не знаят с какво всъщност се занимава брат им. Доколкото разбираме, членовете на семейството са се отчуждили доста. До каква степен — не знаем, но те почти не поддържат връзка. Откровено казано, вашето появяване на сцената допълнително усложнява нещата. Няма да бием тревога — предпочитаме положението да е под контрол.
— Не се тревожете за това — каза Ноъл. — Ще предам съобщението и ще продължа по пътя си.
— Към Амстердам?
— Към Амстердам.
— Щом е така… По-голямата сестра е омъжена за капитан Антъни Бомънт. Тя е втората му съпруга. Живеят до Портсмът, на няколко мили от военноморската база, в предградията на Портсий. Телефонът е в указателя. Другата наскоро се премести в Париж. Преводачка е в издателство „Галимар“. Не живее на записания там адрес, но къде — не знаем.
Холкрофт стана, мина между двамата агенти и отиде при бюрото. Взе химикалка и на лист хартия записа: Антъни Бомънт… Портсмът… Издателство „Галимар“…
— Как се пише „Галимар“?
Червенокосият мъж му каза. Ноъл го записа.
— Утре сутринта ще им позвъня и ще изпратя съобщение в Ню Йорк — каза той, докато се чудеше за колко време ще стигне до Портсмът с кола. — Ще кажа на адвоката, че съм открил сестрите, но брата не мога. Така добре ли е?
— Значи не можем да ви убедим да прекратите това издирване?
— Не. Ще трябва да обясня защо съм го прекратил, а вие не искате точно това, нали?
— Не. Да се надяваме, че това е най-добрият вариант.
— А сега ми кажете защо мислите, че Джон Тенисън е Тинаму. Дължите ми това обяснение.
По-възрастният замълча, а после каза:
— Може би не ви го дължим. Но искам отново да ви напомня, че информацията е строго секретна.
— На кого бих могъл да я кажа? Нямам нищо общо с хора от разузнаването.
— Добре тогава — каза мъжът с прошарената коса. — Но имайте предвид, че много малко хора разполагат с тези сведения.
Холкрофт застана неподвижно — не му бе трудно да покаже колко е ядосан.
— Не вярвам да са много и хората, които са посещавани от агенти и обвинявани в това, че плащат на наемни убийци. Ако бяхме в Ню Йорк, щях да ви изправя пред съд. Вие наистина ми го дължите.
— Добре. В началото бе открит един повтарящ се модел, който изглеждаше твърде очевиден, за да го приемем сериозно. Започнахме разследване едва след като проучихме главното действащо лице. От няколко години Тенисън неизменно се появява близо до мястото, където е извършено покушение или даже на самото местопрестъпление. Странно съвпадение. Всъщност той праща репортажи за тези събития на „Гардиън“ от мястото на събитието. Преди около година например той писа за убийството на служител от американското посолство в Бейрут, който, разбира се, бе от ЦРУ. Три дни преди това Тенисън е бил в Брюксел и изведнъж е заминал за Техеран. Събрахме сведения за него и това, което научихме, ни изненада. Смятаме, че той е Тинаму. Той или е абсолютен перфекционист, или е напълно ненормален.
— Какво открихте?
— Като започнем с това, което и вие знаете за баща му — един от първите нацисти и един от най-жестоките касапи.
— Сигурен ли сте? — попита Ноъл разпалено. — Искам да кажа, от това не следва непременно, че…
— И аз не мисля, че следва — отговори сивокосият агент. — Но останалите факти са, меко казано, озадачаващи. Тенисън е свръхталантлив. Когато би трябвало да е в последния клас на гимназията, той завършва второто си висше образование в Бразилия. Владее свободно пет езика. Бил е изключително преуспяващ бизнесмен в Южна Америка и е натрупал много пари. Това не прилича на биография на кореспондент на вестник.
— Хората се променят, менят се и интересите им. Уликата наистина е косвена, а и звучи доста неубедително.
— Но фактите около назначаването му потвърждават хипотезата — не се предаваше по-възрастният. — Никой в „Гардиън“ не си спомня точно кога и как е започнал работа при тях. Един ден името му просто се появило във ведомостта на компютъра. Това станало една седмица преди да изпрати материал от Антверпен. Никой нищо не знаел за него.