За Йохан бяха открити сведения, въз основа на които, справедливо или не, той бе отстранен от Женева. Щеше да създаде твърде много усложнения и да привлече внимание там, където бе нужна строга секретност. А тази странна красива жена на табуретката пред него щеше да бъде отхвърлена от Женева като некомпетентна, независимо от причините за поведението й. Условията бяха категорични.
Париж. Хелдън фон Тиболт.
Ноъл разсеяно посегна към цигарите си, мислите му го бяха пренесли в Париж, където в едно издателство като преводачка работеше непозната за него жена. Така се бе съсредоточил, че не забеляза веднага това, което Гретхен Бомънт направи. Когато видя, очите му се разтвориха широко от изумление.
Жената на капитана се бе изправила и бе разкопчала копчетата на роклята си до кръста. Сега бавно разтваряше копринената материя. С две ръце тя вдигна роклята и я събра над бедрата си. Бе застанала точно пред него. Той усещаше аромата, който се носеше от нея — парфюмът й, нежен и чувствен, бе възбуждащ не по-малко от разголената плът. Тя седна до него, тялото й трепереше. Изведнъж простена, обгърна с ръка тила му и притегли главата му към своята. Разтвори устни и го целуна, дишайки тежко. Сложи ръката си върху панталоните му и мигом предизвика възбудата му. Загубила контрол върху себе си, тя започна неистово да стене. Притискайки се в тялото му, тя отдели устните си от неговите и прошепна:
— Утре тръгвам към Средиземно море. При мъж, когото мразя. Нищо не казвай. Искам тази нощ. Дай ми само тази нощ!
Тя се отдръпна леко, устните й бяха влажни, а очите й сякаш безумни. Бавно се надигна над него и той виждаше само бялата й кожа. Бе спряла да трепери. Плъзна голия си крак върху неговия и се изправи. Придърпа главата му към себе си и взе ръката му. Той стана и я прегърна. Тръгнаха плътно един до друг към вратата на спалнята. Докато влизаха, той я чу да казва с тайнствения си глас:
— Йохан каза, че един ден ще дойде мъж, който ще иска да разговаряме за някакво странно споразумение. Аз трябва да се държа мило с него и да запомня всичко, което ще ми каже.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Холкрофт се стресна насън. В първите няколко секунди не знаеше къде се намира, после се опомни. Когато го поведе към спалнята, Гретхен Бомънт изрече нещо много странно. Той се опита да изкопчи от нея какво друго бе казал брат й, но тя не бе в състояние да му отговори. Бе трескава, нуждаеше се от секс отчаяно и не можеше да мисли за нищо друго.
Любиха се като обезумели — тя го нападаше и се извиваше в шемет, под него, над него, до него. Бе ненаситна, искаше той да продължава да я изучава и прониква в тялото й отново и отново. После извика, обхвана кръста му с крака и продължи да впива ноктите си в тялото му дълго след като той вече не можеше да отговори на желанието й. После го връхлетя изтощението и той заспа. Сънят му бе неспокоен.
Не можеше да разбере какво го събуди. Шумът, който чу, не бе силен, но бе остър и пронизителен. Не знаеше какъв е и откъде идва.
Внезапно осъзна, че е сам в леглото. Повдигна глава. Стаята бе тъмна, вратата бе затворена, а под нея се процеждаше слаба светлина.
— Гретхен?
Не последва отговор. В стаята нямаше никой.
Отметна завивките и стана. Едва се държеше на краката си, чувстваше се изцеден, мислите му бяха неясни. Стигна до вратата със залитане и я отвори. Озова се в малката всекидневна, където настолна лампа хвърляше сенки по стените и пода.
Отново чу същия шум! Звукът идваше отвън и отекна из цялата къща. Втурна се към прозореца на всекидневната и се взря в нощта. На светлината на уличната лампа той видя мъж с прожектор в ръка, застанал до багажника на колата му.
Преди да може да разбере какво става, дочу далечен глас и в същия момент прожекторът освети прозореца му и самия него. Той инстинктивно вдигна ръка, за да предпази очите си. Светлината угасна и той видя как мъжът се спусна към кола, паркирана от другата страна на улицата. Ноъл не я бе забелязал досега, защото бе насочил цялото си внимание към непознатия. Погледна другия автомобил — на предната седалка имаше някой. Различаваше само очертанията на главата и раменете, нищо друго.
Мъжът тичешком стигна колата, отвори вратата и седна зад волана. Моторът забуча, колата тръгна рязко, зави обратно и потъна в мрака.
Когато мина под уличната лампа, Ноъл за миг видя кой седи до шофьора. За част от секундата лицето бе само на около двайсетина метра от него, после изчезна.
Това бе Гретхен Бомънт. Тя гледаше право напред и му се стори, че разпалено обясняваше нещо.
В няколко къщи срещу жилището на Бомънт прозорците светнаха. Шумът на двигателя и свистенето на гуми бяха нарушили спокойствието на тази улица в Портсий. По прозорците се появиха хора с тревожни лица и се заоглеждаха навън.