— Успокойте се — каза човекът със спортното сако, — иначе ще привлечете вниманието им.
— Да не би да мислите, че не са ме забелязали? Въпросът е как?
— Не е трудно — обади се жената.
— Естествено. Трябваше да се върна в Париж.
— На летището ли?
— Разбира се.
— И разбира се, поискахте пътна карта. Или поне ги помолихте да ви упътят накъде да тръгнете за Париж. И не продължихте към Марсилия.
— Да, но много хора го правят.
— Не чак толкова и не на летище, от което има полети за Париж. И едва ли някой от тях се казва точно като вас. А не вярвам да разполагате с фалшиви документи.
Холкрофт започна да разбира какво се бе случило.
— Направили са проверка — възмути се той.
— По телефона това става за няколко минути — отвърна мъжът със спортното сако. — Даже по-малко, ако е било съобщено, че сте слезли от самолета в Льо Ман.
— Французите няма да пропуснат възможността да продадат свободно място — допълни мъжът с модния шлифер. — Сега разбирате ли? Не са чак толкова много бюрата на летището, където можете да наемете кола. Там винаги могат да научат името, на което е издадена шофьорската ви книжка, модела и цвета на колата. Останалото е лесно.
— Как така лесно? Да намерят една кола в цял Париж?
— Не в Париж, мосьо, а по пътя за Париж. Има само една магистрала и най-вероятно е чужденецът да използва точно нея. Открили са ви, преди да влезете в Париж.
Ноъл бе не само изумен, но и отчаян. Неспособността му да се справи с възникващите усложнения бе очевидна.
— Съжалявам. Наистина съжалявам.
— Не е било умишлено — опита се да го успокои елегантният господин. В следващия миг вниманието му отново се насочи към двамата мъже, които бяха седнали в първото сепаре в ресторанта.
— Седнали са.
— Виждам.
— Какво ще правим? — попита Холкрофт.
— Оставете това на нас — отговори тъмнокосата. — Само правете точно каквото ви кажем.
— Сега — каза мъжът със скъпия шлифер.
— Станете! — изкомандва жената. — Тръгнете с мен и след това завийте надясно. Бързо!
Холкрофт скочи нервно от стола си и излезе от кафенето заедно с жената, която го хвана под ръка. Слязоха от тротоара.
— Надясно! — повтори тя.
Той зави послушно.
— По-бързо! — подкани го тя.
Някъде зад него се счупи стъкло и се чуха сърдити викове. Погледна назад. Двамата англичани, излизайки от сепарето, се бяха сблъскали със сервитьора. И тримата бяха изпръскани с вино.
— Отново завийте вдясно! — нареди жената. — Влезте в тази врата!
Той правеше каквото му се каже и си пробиваше път през тълпата към входа на друго кафене. Вътре жената го спря и той инстинктивно се обърна, за да види какво става на площада.
Англичаните се опитваха да се отърват от вбесения сервитьор. Единият му хвърли пари на масата. Другият се бе измъкнал малко по-напред и се бе втренчил като обезумял в посоката, в която бяха изчезнали Холкрофт и жената.
Ноъл чу викове и не можа да повярва на очите си. На около пет-шест метра от агентите стоеше жена с лъскав черен шлифер, бял шал и очила с дебели рамки и викаше на някого достатъчно силно, за да привлече вниманието на околните. Включително и на англичаните.
Изведнъж тя млъкна и се затича по претъпкана с хора улица към южната част на Монмартр. Англичаните се спуснаха след нея. Неочаквано пред тях се появиха младежи с дънки и якета, които сякаш нарочно им препречиха пътя. Последваха гневни викове, а после се чуха пронизителни полицейски свирки.
На Монмартр цареше безредие и хаос.
— Елате! Бързо!
Тъмнокосата отново го бе хванала под ръка и отново го изведе на улицата.
— Завийте вляво! — нареди му тя и го повлече през тълпата. — Натам, където бяхме.
Стигнаха до масата зад сандъчето с цветя. Там бе само мъжът със скъпото палто. Щом го приближиха, той се изправи.
— Може да има и други — предупреди ги той. — Не знаем. Побързайте.
Холкрофт и жената продължиха да тичат. Стигнаха до пресечка с една тясна улица. От двете й страни се редяха магазини. Единствено от витрините им идваше слаба светлина.
— Оттук! — каза жената. Тя тичаше редом с него, стиснала ръката му. — Колата е вдясно. Първата след ъгъла.
Чакаше ги мощен ситроен, който не биеше на очи. Покрит с гъст слой прах, със засъхнала кал по гумите. Прозорците също бяха прашни.
— Сядайте зад волана и карайте — нареди жената и му подаде ключовете. — Аз ще седна отзад.
Холкрофт влезе и огледа таблото. Запали двигателя. От вибрациите шасито потрепера. Двигателят бе предназначен за по-голяма кола и по-малката развиваше с него висока скорост.