Ноъл се наведе напред. Изпита облекчение.
— Може би не е толкова неразбираемо, колкото си мислите. Каза ми, че се е омъжила за него, защото той й давал сигурност.
— И вие й повярвахте?
— Поведението потвърждаваше думите й.
— Тогава едва ли сте говорили със сестра ми.
— Тя беше. Приличаше на вас. И двете сте толкова красиви!
— Сега аз ще ви задам един въпрос. Наистина ли мислите, че толкова красива жена ще се задоволи със заплатата на морски капитан и самотния живот на негова съпруга. Едва ли.
— А вие как си го обяснявате?
— Според мен тя е била принудена да се омъжи за Антъни Бомънт.
Ноъл се облегна назад. Ако е така, всичко трябва да е започнало още в Рио де Жанейро и може би е свързано с майка й. С убийството на майка й.
— Как Бомънт е успял да я принуди да се омъжи за него? И защо?
— Стотици пъти съм си задавала тези въпроси. Не зная.
— Нея питали ли сте я?
— Тя отказва да разговаря с мен.
— Какво се случи с майка ви в Рио?
— Вече ви казах — тя разиграваше мъжете и прибираше парите им. Германците я мислеха за аморална и я презираха. Като погледна назад, си мисля, че са били прави.
— Затова ли я застреляха?
— Предполагам. Никой не знае със сигурност — убиецът така и не бе разкрит.
— Ето тук може да се крие отговорът на първия въпрос. Възможно ли е Бомънт да е знаел някакви компрометиращи факти за майка ви и с тях да е изнудвал сестра ви?
Хелдън обърна дланите си нагоре и погледна.
— Какви чак толкова може да са тези факти? Дори ако всичко, което се говори за майка ми, е истина, как може чрез него да се придобие влияние над Гретхен?
— Зависи от характера на информацията.
— Не мога да допусна такова нещо. Сега тя е в Англия. На стотици мили разстояние, тя зависи само от себе си. Какво общо би могло да има това с нея.
— Нямам представа. — Тогава Ноъл си спомни думите й. — Казахте, че ви наричат „деца на Ада“ и че сте прокълнати за това, което сте и което не сте. Това не се ли отнася и до сестра ви?
— Бомънт не го интересуват подобни неща. Това е съвсем различно.
— Така ли? Не можете да сте сигурна. Според вас той я е принудил да се омъжи за него. Какво друго може да е използвал, за да я притисне?
Хелдън погледна встрани и се замисли. Този път нямаше намерение да крие истината.
— Нещо, за което е научила съвсем наскоро.
— Документът в Женева ли? — попита и си припомни предупреждението на Манфреди. В съзнанието му изплува заплахата Волфсшанце.
— Как реагира Гретхен, когато й казахте за Женева? — попита Хелдън.
— С пълно безразличие.
— Е?…
— Може да го е изиграла. Беше твърде спокойна, както и вие, когато ви попитах за Бомънт преди няколко минути. Може да е била подготвена за това и да е обмислила поведението си.
— Налучквате.
Точно сега е моментът, помисли си Ноъл. Щеше да разбере по очите й, дори ако тя не изрече истината на глас. Знаел ли е Йохан фон Тиболт?
— Не налучквам. От сестра ви научих, че брат ви я е предупредил за някакъв мъж, който „ще дойде един ден и ще й говори за странно споразумение“. Точно така се изрази.
Погледът й не реагира като при споменаването на нещо познато. Той не знаеше какво да мисли. Тя го гледаше така, сякаш се опитва да проумее думите му. Очите й излъчваха неподправена невинност.
— „Някакъв мъж ще дойде един ден“. Напълно безсмислено звучи.
— Разкажете ми за брат си.
Тя помълча известно време, загледана в червената покривка на масата. Лицето й бе застинало в недоумение. След това, сякаш излизаше от транс, каза:
— Йохан ли? Какво да ви кажа?
— От сестра ви знам, че той е подготвил заминаването на трима ви от Бразилия. Трудно ли беше?
— Да, възникнаха различни проблеми. Нямахме паспорти и умишлено ни пречеха да си извадим.
— Но вие сте били имигранти. Или поне майка ви, сестра ви и брат ви са били. Не може да са нямали някакви документи.
— В онези времена изгаряли документите, след като послужат пред съответните инстанции.
— Кой ви пречеше да напуснете Бразилия?
— Онези, които искаха да изправят Йохан пред съда.
— За какво?
— Няколко месеца след убийството на майка ни Йохан пое нейния бизнес. Докато беше жива, тя не му позволяваше да се изяви. Много хора го смятаха за безмилостен, дори безскрупулен. Обвиниха го, че укрива печалби и данъци. Според мен това не бе вярно. Той просто беше по-ловък и по-умен от всички останали.
— Разбирам — каза Ноъл, припомняйки си, че агентът от MI5 го бе определил като „свръхталантлив“. — Как избегна съда и успя да ви измъкне от Бразилия?