— Тези два милиона ще си останат само във въображението му. А вината за смъртта му ще се стовари върху нас.
— Манфреди действаше сам, повярвай ми. Сега неговите убийци няма от кого да получат заповеди. Освен случая в хотела в Цюрих, други опити не е имало.
— Холкрофт едва ли ще приеме лесно подобно твърдение… Ето ги — Тенисън се наведе напред. През стъклото видя как Ноъл и Хелдън излязоха от ханчето. — Приятелите на полковника често ли се срещат тук?
— Да — отвърна Бомънт. — Научих го от агент на „Одесса“, който една вечер ги проследил дотук.
Русият мъж се засмя тихо и каза язвително:
— „Одесса“! Нещастници, които се наливат с бира по избите и циврят. Те са смешни и жалки.
— Упорити са.
— Което също ще ни свърши работа — каза Тенисън, наблюдавайки как Ноъл и Хелдън се качват в колата си. — Те бяха и ще бъдат редовите войници, които първи ще паднат под обстрела на врага. Първи ще бъдат забелязани и първи ще бъдат принесени в жертва. Те чудесно отклоняват вниманието в по-сложни ситуации.
Мощният двигател на ситроена изръмжа. Холкрофт изкара колата на заден, мина през портала и пое по пътя.
Бомънт включи стартера.
— Ще спазвам достатъчно голяма дистанция. Няма да ме забележат.
— Няма смисъл — каза Тенисън. — Знам всичко, което ме интересуваше. Карай към летището. Нали си уредил необходимото?
— Да. Ще се качиш на „Мираж“ до Атина, а оттам гърците ще те върнат в Бахрейн. Самолетът е военен, имаш статут на куриер на ООН и имунитет на член на Съвета за сигурност. Документите ти са у пилота на „Мираж“.
— Браво, Тони.
Военноморският офицер се усмихна, поласкан от похвалата, и натисна педала на газта. Лимузината излезе от паркинга и изчезна в черната нощ.
— Какво ще правиш в Бахрейн?
— Ще докажа присъствието си там, като им пусна материал за преговорите за разработване на петролно поле. Един принц в Бахрейн се оказа много сговорчив. Всъщност нямаше и друг избор. Споразумя се с Тинаму, а сега живее в страх, че хората ще разберат за него.
— Ти си невероятен.
— А ти си предан и винаги си бил такъв.
— А след Бахрейн?
Русият мъж се облегна на седалката и затвори очи.
— Обратно в Атина, а оттам в Берлин.
— В Берлин?
— Да. Нещата се развиват по план. Холкрофт ще отиде там. Кеслер го очаква.
Внезапно радиопредавателят под таблото запращя. Последваха четири къси пискливи сигнала. Тенисън отвори очи, а сигналът се повтори.
— По магистралата има телефонни кабини. Закарай ме до някоя. Бързо!
Англичанинът форсира лимузината. За няколко секунди набра сто километра в час. Стигнаха до едно кръстовище.
— Тук някъде трябва да има бензиностанция.
— По-бързо!
— Да, сигурен съм — каза Бомънт. Наистина имаше, встрани от пътя, но прозорците й не светеха. — По дяволите, затворена е!
— Ти какво очакваше? — попита Тенисън.
— Вътре имаше телефон…
— Сигурен ли си?
— Да…
— Спри колата.
Бомънт се подчини. Русият мъж слезе и застана пред вратата на бензиностанцията. Извади пистолет и с дръжката му счупи стъклото. Вътре имаше куче, което се спусна към него. Задраска с нокти по вратата, разлая се и заръмжа, оголило зъби. То беше старо, с трудна за определяне порода и бе оставено по-скоро да сплашва, отколкото да напада крадците. Тенисън бръкна в джоба си, извади перфориран цилиндър и го сложи на спусъка. Насочи пистолета и стреля през счупеното стъкло в главата на кучето. То падна назад. Тенисън дочупи стъклото около секретната брава над кръглата дръжка на вратата.
Отвори и влезе, огледа се, прескочи мъртвото животно и отиде до телефона. На телефонистката съобщи парижки номер, чрез който се свърза с някакъв мъж, а той, от своя страна, прехвърли връзката на номер в Англия.
Двадесет секунди по-късно до ушите му стигна странният, подобен на ехо глас.
— Съжалявам, че те безпокоя, Йохан, но става дума за нещо важно.
— Какво има?
— Изчезна една снимка и това много ме разтревожи.
— Каква снимка?
— На Тони.
— Кой я взе?
— Американецът.
— Което означава, че го е разпознал. Граф се оказа прав — не може да се разчита на твоя предан съпруг. Ентусиазмът му го прави неблагоразумен. Къде ли го е видял Холкрофт?
— В самолета може би. Или го е разпознал по описанието на портиера. Няма значение. Убий го.
— Естествено. — Русият мъж се замисли за миг и попита: — У теб ли са спестовните книжки?
— Да.
— Внеси в тях десет хиляди лири. Да бъде посочено, че прехвърлянето им се прави в Прага.
— КГБ? Много добре, Йохан.
— Позорът на измяната отново ще тегне над англичаните. Дипломатите, доскоро в дружески отношения, ще се обвиняват взаимно в липса на почтеност.