— Много добре.
— Следващата седмица ще бъда в Берлин. Обади ми се там.
— Толкова скоро ли заминаваш?
— Да. Кеслер чака. Neuaufbau oder Tod!
— Oder der Tod, братко.
Тенисън затвори и погледна мъртвото животно — едва го различаваше на слабата светлина. Към мъжа в колата той бе също толкова безчувствен, колкото към безжизнената купчина на пода. Пазеше чувствата си за по-важни неща, а не за животни и неудачници, колкото и да са предани.
Бомънт беше глупак, това личеше още от досието му, препратено преди години от Шотландия в Бразилия. Той притежаваше и присъщите за глупака усърдие и задоволство от привидния успех. Всъщност той бе успял да стане високопоставен морски офицер. В Кралския флот на Нейно Величество синът на един Reichsoberführer се бе издигнал достатъчно високо, за да му поверяват изключително важни задачи, въпреки че те надхвърляха неговите потенциални възможности. Предвидено бе след време Бомънт да стане важна личност в Адмиралтейството и експерт, до когото Външното министерство да се допитва при необходимост. Бомънт бе извънредно удобен и те се надяваха да им бъде от полза в бъдеще. Той беше истински Sonnenkind и великодушно му бе позволено да живее.
Той обаче проигра тази привилегия. След изчезването на снимката му с него бе свършено, защото тя щеше да привлече вниманието върху тях. Това бе опасно сега, когато бяха направили много, но и още много им оставаше. Ако Холкрофт даде снимката в Швейцария на когото трябва и каже, че е видял Бомънт в Ню Йорк или Рио, това щеше да стигне до военните. Защо този военноморски капитан проявява интерес към документа в Женева? — този въпрос в никакъв случай не биваше да възниква.
Синът на райхсоберфюрера трябваше да бъде отстранен. Жалко все пак. Щеше да им липсва — в някои случаи бе много полезен.
Гретхен най-добре съзнаваше това. Тя го беше учила и бе насочвала интелекта му. Беше невероятно горда от резултата, но сега настояваше за смъртта му. Така да бъде. Щяха да намерят друг, с когото да го заменят.
Те бяха навсякъде, помисли си Йохан фон Тиболт и се отправи към вратата. Децата на слънцето нямаха нищо общо с прокълнатите деца, които бяха свършени хора, пръснати по света без права и бъдеще.
Die Sonnenkinder. Те бяха навсякъде. Във всички страни, правителства, армии и флотове, производства и профсъюзи, начело на полицията и отделите на разузнаването. Те чакаха търпеливо. Порасналите деца на Новия ред. Хиляди от тях, стигнали с кораб, самолет или подводница до всяко кътче на цивилизования свят. Успехът им във всички области показваше, че те вече се проявяват над средното ниво. Те бяха ярко потвърждение на концепцията за расовото превъзходство. Родословието им беше безупречно, а надареността им — очевидна. Над всички тях във всяко едно отношение стоеше само един човек — Тинаму.
Фон Тиболт излезе от бензиностанцията. Бомънт бе спрял на петнадесетина метра и бе изключил фаровете. Командирът си знаеше урока — школовката личеше във всяко нещо, което правеше. Единствената му слабост беше прекаленият ентусиазъм за сметка на благоразумието. Това щеше да му коства живота.
Тенисън бавно приближи лимузината. Мислите му се насочиха към миналото на Антъни Бомънт. Синът на райхсоберфюрера бе изпратен в едно шотландско семейство, но Тенисън никога не се бе интересувал от живота му преди това. Познаваше качествата му — издръжливост, упоритост, целенасоченост, но не знаеше как го бяха изтеглили от Германия. Струваше му се излишно. Такива като него бяха хиляди и документите им бяха унищожени.
Хиляди. Те бяха подбрани генетически — родословното им дърво бе проучено няколко поколения назад за физически недостатъци и психически отклонения. Само най-достойните от тях бяха изпращани в други страни, където ги обучаваха и подготвяха. Но ги посвещаваха в идеите едва когато пораснат. И то не всички — онези, които не оправдаха очакванията за заложените в тях възможности, които проявяваха слабост или по някакъв начин се компрометираха, бяха изскубвани като бурени, преди да разберат каквото и да било.
Другите бяха истинските наследници на Третия райх. Те заемаха отговорни длъжности по целия свят и разполагаха с власт. Чакаха… чакаха сигнал от Швейцария, че вече разполагат с милиони долари за постигането на целите си.
Милиони, събрани ловко, с вещина и хитрост. Държавите щяха една след друга да признаят превъзходството им. Sonnenkinder щяха да оглавят и благодарение на огромните суми да разпространяват и утвърждават влиянието си в света. С десет милиона тук, четиридесет и сто милиона там, където имаше нужда от тях.