Този план би се осъществил само ако в банката в Женева се представят трима от наследниците, които отговарят на условията. Ноъл вярваше, че това ще стане, но дотогава трябваше да пази майка си. Трябваше да се свърже с Алтийн и да я убеди да изчезне за две седмици.
Какво да й каже? Тя не би се вслушала в съвета му. Нищо не би могло да я накара да бъде по-предпазлива, дори ако му повярва, че съпругът й е бил убит. Какво за Бога трябва да й каже?
— Ало, ало, мосьо? Разговорът ви с Ню Йорк.
Холкрофт затвори така рязко, че камбанката на телефона издрънча. Не можеше да говори с майка си. Сега. Поне след час, но не сега. Трябваше му време. Толкова неща имаше да обмисли и да направи.
Чувстваше се на границата на лудостта.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Той ще полудее — каза в телефонната слушалка русият мъж, пристигнал на летище „Хеленикон“ в Атина. — Сигурно вече знае. Новината вероятно го е сломила. Кажи на човека ни в Париж да не го изпуска от очи в следващите двадесет и четири часа. Той в никакъв случай не трябва да се върне в Америка.
— Няма да се върне — долетя гласът на Гретхен Бомънт от стотици мили разстояние.
— Не е толкова сигурно. Стресът нараства и психическото му състояние е доста лабилно. Това не значи, че няма да можем да направляваме поведението му. Той ме очаква и смята, че от мен ще получи отговор на много въпроси. Трябва да направи още няколко крачки, за да влезе в капана. Първо искам да отиде в Берлин за ден-два. При Кеслер.
— Ще използваме ли майка му? Можем да лансираме идеята чрез нея.
— Не. В никакъв случай. Твърде рисковано е.
— Тогава как ще му внушим да отиде в Берлин? — попита Гретхен Бомънт от дома си в Англия.
— Нищо няма да му внушаваме. Сестра ми ще го накара да вземе това решение. Тя се опитва да ме открие в момента.
— Внимавай с нея, Йохан.
— Внимавам.
Холкрофт вървеше край Сена и не усещаше режещия вятър откъм реката. Увереността, която само допреди час му даваше сили, се изпари. Знаеше само, че трябва да продължи да се движи, за да подреди мислите си и да реши какво да прави.
Трябваше да премисли някои от заключенията си. Преди час бе сигурен, че единственият човек, на когото може да разчита, е братът на Хелдън. Сега се съмняваше в това. Злополуката с баща му твърде много приличаше на странно произшествие в лондонското метро.
Мъжът, загинал в мистериозна катастрофа в метрото, отнела живота на пет човека… Агентът от MI5.
Убийство… странна злополука, при която заедно с набелязаната жертва загиват още няколко човека. Дейвид Майлс, нюйоркската полиция.
Вече не очакваше срещата с Тенисън да отговори на всичките му въпроси; сянката на Тинаму се бе появила отново. Някакъв мъж ще дойде един ден, за да говори за странно споразумение. Тенисън го очакваше, но може би целта му беше съвсем различна. Може би просто бе продал плана на по-висока цена.
Ако е така, той е виновен за смъртта на Ричард Холкрофт, все едно че сам е завъртял волана и натиснал педала на газта. В такъв случай Тенисън нямаше да си тръгне жив от срещата им. Синът щеше да отмъсти за баща си.
Ноъл спря и се облегна на бетонната стена, изумен от собствените си мисли. Готвеше се да извърши убийство! Планът искаше от него да плати най-ужасната възможна цена!
Щеше да изложи пред Тенисън фактите, които му бяха известни. Щеше внимателно да наблюдава сина на Вилхелм фон Тиболт. Дали казва истината или лъже — щеше да познае по гласа и очите му. Холкрофт се молеше богу да разбере това.
Всичко по реда си. Умът му постепенно се избистряше. Трябваше да обмисли внимателно всеки следващ ход, но предпазливостта не биваше да го забави.
Първо най-важното — това бе безспорният факт, че вече не може да се движи свободно. Бе получил най-страшното предупреждение — смъртта на любим човек. То го изпълваше със страх и гняв, а гневът щеше да му вдъхне куража, от който толкова се нуждаеше.
После дойде мисълта за майка му. Какво би могъл да й каже, без да събуди у нея подозрение. Тя трябваше да му повярва на всяка цена. Ако научи, че издънки на Третия райх са убили мъжа й, имаше опасност да извърши нещо необмислено, което да й коства живота. Какво можеше да й каже така, че да звучи правдоподобно?