— Холкрофт каза същото — прекъсна го Хелдън.
— Така и предполагах.
— Изплашен е. Опитва се да го скрие, но му личи.
— Това е съвсем естествено. Отговорността е огромна. Трябва да ми каже всичко, което знае, за да мога да помогна.
— Тогава веднага тръгни за Париж.
— Не мога. След няколко дни ще се освободя.
— Притеснявам се. Ако Ноъл е този, за когото се представя, а аз нямам причина да се съмнявам в това…
— Ноъл? — Брат й изглеждаше изненадан.
— Той ми харесва, Йохан.
— Да, продължавай.
— Ако точно той трябва да ви представи пред директорите на банката, в Женева нищо не може да стане без неговото участие.
— Да, и?
— Има и други, които знаят за него и за сметката в Швейцария. Случили са му се ужасни неща. Опитали са да го спрат.
— Кой?
— Може би „Рахе“. Или „Одесса“.
— Едва ли — отвърна Джон Тенисън. — Нито едните, нито другите биха запазили в тайна такава изключителна информация. Повярвай ми, аз съм журналист…
— И „Рахе“, и „Одесса“ са убийци. Някой се е опитал да убие Ноъл.
Тенисън се усмихна — въпреки грешките стратегията като цяло бе разработена на ниво. Холкрофт бе подложен на натиск от всички страни. Докато се стигне до решителната среща в Женева, той щеше да е достатъчно изтощен, за да може да му въздейства.
— Значи трябва да бъде много предпазлив. Научи го на това, което знаеш, Хелдън. Направи каквото можеш, покажи му триковете, които учим един от друг.
— Той вече видя някои — сестра му се засмя съчувствено, — но му е ужасно неприятно да ги използва.
— Ще му се наложи да прибегне до тях, ако иска да остане жив. — Замълча за миг. Следващите му думи трябваше да прозвучат напълно непринудено. — Гретхен ми спомена за някаква снимка на Бомънт. Каза ми, че Холкрофт я е взел.
— Да, така е. Убеден е, че го е видял в самолета от Ню Йорк за Рио и смята, че Бомънт го следял. Иска да поговорите и за него.
Значи в самолета е станало, помисли си Тенисън. Американецът се бе оказал много по-наблюдателен, отколкото Бомънт бе предполагал. Внезапното изчезване на Бомънт скоро нямаше да бъде никаква загадка. Много по-трудно можеха да дадат обяснения за снимката на Бомънт, ако Холкрофт я предаде в Швейцария на когото трябва. Капитанът бе оставил твърде ясна следа, свързваща адмиралтейството и Рио. Трябваше да върнат снимката обратно. — Не знам какво да ти отговоря, Хелдън. Никога не съм харесвал Бомънт и не съм му се доверявал напълно. Но той от няколко месеца е в Средиземно море. Не виждам как би могъл да напусне кораба си и да се озове на самолета от Ню Йорк. Холкрофт се е припознал. — Тенисън отново направи пауза. — Но мисля, че Ноъл трябва да донесе снимката на срещата ни. Дотогава не бива да я показва, нито пък да говори за нея — непременно му го предай. Това може да насочи вниманието на някои хора към Гретхен. Към нас. Да, най-добре ще е да носи снимката със себе си.
— Не може. Някой му я откраднал.
Йохан замръзна. Невъзможно. Те не бяха взимали снимката. Не беше дело на Sonnenkinder. Значи беше някой друг? Той попита тихо:
— Как така „някой му я откраднал“?
— Ами така. Някакъв мъж го проследил, пребил го от бой и му я взел. Нищо друго от вещите му не липсвало.
— Какъв мъж?
— Не знае. Тъмно било и не го видял. Дошъл в съзнание в някакво поле далеч от Портсмът.
— В Портсмът ли са го нападнали?
— Доколкото разбрах, на около километър и половина от къщата на Гретхен.
Бе допусната грешка. И то голяма.
— Сигурна ли си, че Холкрофт не лъже?
— Какво би спечелил?
— Какво точно ти каза?
— Че го преследвал мъж с черен пуловер, ударил го с някакъв тъп предмет и след като изпаднал в безсъзнание, онзи му взел снимката. Само нея. Парите и всичко друго си били на мястото.
— Ясно. — Нищо не му беше ясно и точно това го безпокоеше. Не биваше да показва колко е изплашен пред Хелдън — както винаги трябваше да изглежда напълно спокоен. И все пак неизвестният причинител на страховете му трябваше да бъде открит. — Хелдън, искам да направиш нещо… което ще бъде от полза за всички ни. Можеш ли да си вземеш един ден отпуск?
— Мисля, че да. Защо?
— За нас е много важно да открием кой толкова се интересува от Холкрофт. Би могла да му предложиш да се разходите с кола из провинцията. До Фонтенбло или Барбизон.
— Но защо?