— Това, което те са направили, не е било еднократен риск. Стотици… хиляди пъти са се излагали на опасност. Всеки път по-различна и по-голяма… понякога месеци наред. Тези операции продължили цели три години.
— Сигурно са живели в постоянен страх.
— И аз мисля така.
— Кое ги е накарало?
— Това, което… — Ноъл спря, без сам да знае защо. — Това, което Хайнрих Клаузен ми е обяснил в писмото си. Не можем да си представим шока, който са изживели, когато са научили за „превъзпитателните лагери“, за Аушвиц и Белзен. Просто не са били на себе си. Сега на нас не ни се вярва, но си спомни, че то е станало през четиридесет и трета. Тогава всичко е било пазено в строга тайна.
Хелдън стисна ръката му и бързо я пусна.
— Наричаш го Хайнрих Клаузен. Не можеш да кажеш „баща“, нали?
— Аз си имах баща — Ноъл замълча. Моментът не беше подходящ да й разказва за Ричард Холкрофт. Трябваше да бъде по-сдържан. — Той умря. Убиха го преди пет дни в Ню Йорк.
— О, Боже… — уплашено промълви Хелдън. — Убит? Заради Женева ли?
— Не зная.
— Но така мислиш.
— Да.
Той стисна здраво волана и продължи да кара мълчаливо. Почувства как се затваря в черупката си, а това бе ужасно.
— Съжалявам, Ноъл. Не знам какво друго да кажа. Бих искала да те утеша по някакъв начин, но не знам как.
Той я погледна — лицето й беше хубаво, а очите й — пълни със съчувствие.
— При всичките ти проблеми само това, че го казваш, е достатъчно. Ти си чудесен човек, Хелдън. А аз не съм срещал много като теб.
— Бих могла да кажа същото за тебе… че си чудесен човек.
— Ето че си го казахме. Ще ядем ли пъстърва? Щом излизаме за няколко часа, не е ли по-добре да ми кажеш къде отиваме?
— В Барбизон. В центъра на града има хубав ресторант. Бил ли си някога в Барбизон?
— Да, няколко пъти — каза Ноъл. Погледът му бе прикован в малкия правоъгълник на страничното огледало.
Един тъмнозелен фиат караше зад тях. Не беше сигурен дали точно него бе забелязал предишния ден на авеню Жорж V и реши да провери, без да тревожи Хелдън. Той забави, фиатът не го задмина. Вместо това сви в дясното платно, оставяйки една кола да се вмъкне между тях.
— Нещо нередно ли има? — попита Хелдън.
Холкрофт отпусна педала на газта. При намаляването на скоростта колата леко подскочи.
— Не е страшно. И вчера имах същия проблем. Карбураторът трябва да се поправи. От време на време дави двигателя, но като подавам по-внимателно газ — минава.
— Явно разбираш от тези неща.
— Да, добър механик съм. Без такива познания човек е по-добре да не се заема с обекти в Мексико и на юг. — Той натисна педала и колата отново набра скорост.
Ноъл наблюдаваше зеления фиат в огледалото. Той премина в лявото платно, изпревари другата кола, сви вдясно и продължи след тях. Ясно беше, че ги преследва.
Страхът го караше да бъде предпазлив. Човекът във фиата бе косвено свързан със смъртта на Ричард Холкрофт — това бе сигурно. Той щеше да му устрои капан.
— Сега всичко е наред — каза той на Хелдън. — Карбураторът се оправи. Как хубаво ми звучи идеята за обяд в Барбизон. Да видим сега дали ще си спомня пътя.
И се престори, че не си го спомня. Няколко пъти объркваше завоите, при всяка грешка казваше през смях, че са променили цялата френска провинция. Глуповатата игра имаше много важна цел — трябваше да види лицето на мъжа във фиата, което преди бе останало скрито в облак цигарен дим. После в тълпата трябваше да може да го разпознае.
Но шофьорът на фиата не беше аматьор. Дори Ноъл да успееше да го изненада с неочакван завой и с непрекъснатата промяна в скоростта, той съумяваше да спазва разумна дистанция. Някаква кола бе спряла поради авария по тесен път на юг от Корбей Есон — удобен повод за Холкрофт да спре и да предложи помощта си. Шофьорът на фиата нямаше избор и отмина покрай двете спрели коли. Ноъл го погледна. Беше светлокестеняв, а лицето му беше сипаничаво или на петна.
Вече би могъл да го разпознае. Това бе най-важното.
Шофьорът на закъсалата кола благодари на Холкрофт и му направи знак, че пътна помощ ще дойде всеки момент.
Ноъл му кимна и запали двигателя. Чудеше се дали ще види зеления фиат скоро. Дали щеше да го чака на някой страничен път или ще се появи изневиделица в огледалото му.
— Много мила постъпка.
— Ние, лошите американци, от време на време вършим и хубави неща. Ще се върна на магистралата.
Не забеляза зеления фиат да го изчаква в някой страничен път. Видя го в огледалото си едва на магистралата. Отбиха се от нея при изхода Сен-е-Марн и поеха към Барбизон. Далеч зад тях фиатът ги следваше неизменно.