— Естествено. Например братя или влюбена двойка. Също и военни, които дълго време са служили заедно. И ти какво направи после?
— Проучих и него. Използвах същите източници, както и за Бомънт. Това, до което се добрах, беше невероятно. Биографиите им бяха почти идентични, само имената бяха различни. Академичните и военните характеристики и на двамата бяха безупречни във всяко отношение. И двамата бяха родени в провинциални градчета, в семейства със скромни възможности. Въпреки това бяха следвали в престижен университет, и то без никаква финансова помощ. Издигнали са се до офицери в Кралския флот, а никъде не се споменава, че са имали амбиция за военна кариера.
— Успя ли да откриеш семейството на приятеля на Бомънт?
— Не. В графата местожителство бе записан миньорски град в Уелс, но те не живееха там. Още преди години се преместили, но никой не знаеше нищо повече за тях.
Това, до което Хелдън бе стигнала, потвърждаваше предположението на Ноъл, че Антъни Бомънт е агент на „Одесса“. Сега най-важното беше да държат него и съмишлениците му колкото се може по-далеч от плана. Не биваше да допускат намесата им в Женева. Може би беше грешка, че с Хелдън не се свързаха с Пейнт-Джоунс, за да го оставят той да се занимае с Бомънт. Но те обмислиха всички евентуални последици от подобен развой на събитията, една от които бе опасността Британското разузнаване отново да се върне към материалите на Питър Болдуин и кода Волфсшанце.
— Това, което ми каза, потвърждава опасенията ми. Да се върнем отново на брат ти. Мисля, че знам какво се е случило в Рио. Искаш ли да поговорим за него сега?
Очите на Хелдън се отвориха широко.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— В Рио брат ти е научил нещо, нали? Научил е за Граф и за „Одесса“. Ето защо са го преследвали и са го принудили да избяга оттам. Нито майка ти, нито търговските сделки на брат ти са действителната причина за преселването ви. Граф и „Одесса“ са причината.
Хелдън бе затаила дъх и сега бавно си пое въздух.
— Никога не съм чувала подобно нещо, повярвай ми.
— Тогава какво е станало? Кажи ми, Хелдън.
Погледът й го увещаваше да не настоява.
— Моля те, Ноъл. Аз наистина съм ти много задължена, но не искай от мен да ти се отблагодаря по този начин. Случилото се с Йохан в Рио няма никаква връзка с теб. Нито пък с Женева.
— Не можеш да бъдеш сигурна. Аз самият не мога. Знам само, че трябва да ми разкажеш, за да съм подготвен. Толкова много неизвестни стоят пред мен. Той хвана ръката й. — Изслушай ме. Днес следобед нахълтах в стаята на един слепец. Ударих вратата с рамо и тя се отвори с трясък. Беше ужасно. Той беше стар и, разбира се, не ме видя. Не можа да види страха в собствените ми очи. Ръцете му се разтрепериха и той започна да шепне някаква молитва на френски… За миг ми се прииска да отида при него, да хвана ръцете му и да му кажа, че знам как се чувства. Разбираш ли, той не видя колко съм изплашен. Страх ме е, Хелдън. Не съм свикнал да разбивам вратите на хората, да стрелям и да стрелят по мен. Не мога да се откажа сега, но съм изплашен до смърт. Затова трябва да ми помогнеш.
— Знаеш, че искам.
— Тогава ми кажи какво е станало в Рио. Какво се е случило там с брат ти?
— Това просто няма значение.
— Всичко има значение. — Ноъл се изправи и отиде до стола, където бе захвърлил сакото си. Той посочи на Хелдън прореза. — Погледни. Днес на площада някой се опита да ме прободе с нож. Не зная дали ти се е случвало, но на мен ми е за първи път и не знаех как да реагирам. Първо изпитах смразяващ ужас, после почувствах неудържима ярост. Преди пет дни мъжът, пред чиито очи съм израсъл и който цял живот съм наричал свой баща, бе убит в Ню Йорк. Вървял по тротоара, когато една „неуправляема“ кола връхлетяла върху него и го премазала в стената на близката сграда. Смъртта му беше предупреждение, отправено към мен! Така че не ми говори за престъпленията на „Рахе“, „Одесса“ или мъжете от Волфсшанце, защото вече ми е ясно как действат тези откачени копелета. Аз искам да се сложи край на това. То може да се постигне само с парите от Цюрих, защото без тях просто никой не би ни изслушал. Парите са материалният фактор, който ни е необходим, за да бъде чут гласът на истината. Мнението на хора, разполагащи със седемстотин и осемдесет милиона долара, няма да бъде пренебрегнато току-така. На такива хора просто им се чува думата. — Холкрофт пусна сакото си на земята. — Ще стигнем до Цюрих, само ако изпълним поставените от Женева условия. Това зависи от нас, наследниците на Фон Тиболт, Кеслер и Клаузен. Никой друг няма да ни помогне, всичко трябва да измислим сами. Сега ще ми кажеш ли какво се случи в Рио?