Всичко беше приключило. Обектът се бе качил на самолета. Беше победил. Мъжът продължи да пише.
Нашият човек свърши работа. Апаратурата ми е във възторг; въпреки че не даде категоричен отговор. Зее пак посочи, че би могъл да успее. Уж е неодушевена, а също налучка какво предусещам.
Обектът пристигна тази сутрин, въобразява си, че всичко е приключило, че животът му ще се върне в ненормалната си нормалност, но греши. Всичко е наред, докладът е готов. Средствата трябва да бъдат намерени, ще бъдат намерени. Ще удари светкавица: той ще е мълнията, която ще промени съдбата на една нация. За него това е само началото.
ВТОРА КНИГА
ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ
ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО
ЗАПОЧВАЙТЕ
Начинът е намерен! Както пише в древните веди. „При хората дойде огнен бог.“ Той ми се представи, както аз на него. Оманската операция приключи. Край! Успях да проникна в компютрите и му дадох Всички данни. Той е забележителен човек, за какъвто всъщност смятам и себе си. Посветил се е на свещената си кауза, както аз — на своята.
Досието е попълнено и отива в архив, аз също приключвам с описанието и анализа на случая. Заемам се с друг.
16
Една година по-късно
Неделя, 20 август, 8,30 часът вечерта
Една по една, като безшумни леки колесници, петте лимузини свалиха собствениците си пред мраморното стълбище към входа с колоните на имението край Чесапийк Бей. Хората идваха на различен интервал от време, за да не оставят усещането, че бързат, в шофьорите по магистралата и в минувачите в богаташкото селище на източното крайбрежие на Мериланд. Всички пристигащи бяха баснословно богати и се събираха, колкото да прекарат в кратък разговор вечерта, нещо обичайно за градчето, където живееха все хора от лъв нагоре. Случваше се някой преуспяващ местен банкер да надзърне през прозореца, да види лъскавите лимузини, които се плъзгаха край него, и да мечтае и той да има късмета да присъства на разговорите, водени на чаша бренди или по време на игра билярд, но мечтите му се простираха дотук.
Баснословно богатите бяха щедри към околните и хората от градчето имаха сметка от тях и също намазваха от присъствието им. Армиите прислужници и градинари, които с тлъстите си надници изхранваха цели родове, гледаха именията да лъщят от чистота, когато господарите им се прибираха от Лондон или Париж. А хората с по-престижни професии получаваха като награда и по някоя акцийка, докато се черпеха със стопаните на именията в кръчмата в центъра на селището. Банкерите, търговците и останалите достопочтени жители обичаха своите богаташи и не даваха и прашинка да падне върху главите на прочутите им съграждани. Правеха го дори заобикаляйки някой и друг закон — едно твърде невинно прегрешение, като се има предвид как тия лекета, журналистите от жълтата преса, изопачаваха до неузнаваемост всичко, само и само да пробутат на купувачите изданията си. Обикновеният човек можеше да се напие като свиня или да вдигне страхотен скандал на жена си или съседа, дори да катастрофира с колата, но никой не довтасваше да прави нелепи снимки и да ги публикува в клюкарските вестничета. Защо богатите биваха одумвани от хора, които не можеха да им стъпят и на малкия пръст? Богатите бяха друга порода. Осигуряваха работни места, правеха щедри дарения на благотворителни организации и облекчаваха донякъде живота на тези, с които се сблъскваха. Тогава защо все бяха в устата на хората?
Така разсъждаваха жителите на градчето. Местната полиция сегиз-тогиз си затваряше очите за някои дребни нарушения. Така всички си живееха мирно и сговорно. И потулваха някои тайни на привилегирования си оазис, в който бе и имението на брега на Чесапийк Бей.
Но потайността е нещо относително. Тайните на един човек са шега за друг. Доста често папките с гриф „Строго секретно“ се появяват черно на бяло в печата. А сексуалните апетити на някой известен министър са поверителни единствено за жена му. „Да умра, ако те издам“ е детски израз, използван от всички възрастни, които не съумяват да удържат на думата си, но когато се касае за необикновена смърт, кръгът на посветените задължително е съвсем тесен. Такава поверителност витаеше и онази вечер, когато петте лимузини минаха през Синуид Холоу и се упътиха към Чесапийк Бей.