— Ако си го направил ти, тогава значи вече нямам дом.
— Ами да. Някакви пуерториканци са наели имението и са си устроили нещо като комуна. — Над масата отекна тих смях. — Извинявай, Самюъл, не е редно да се шегуваме.
— Напротив — обади се Джейкъб Мандел. — Това е признак на добро здраве и благополучие. Ако не се надсмиваме над слабостите си, нямаме работа тук!… Тази поука ни я дадоха нашите предходници по време на погромите в Европа. Според тях само така човек може да оцелее.
— Били са прави, разбира се — съгласи се Съндстром, който още хихикаше. — Това макар и временно откъсва хората от проблемите им. Но нека се върнем на кандидата. Направо нямам думи. Сам твърди, че изборът е чудесен, но и напълно неочакван. Предвид фактора време очаквах да се спрем на някой амбициозен тип, който само чака мига политическият Пегас да го издигне на крилете си.
— Май се налага да прочета някоя негова книга — отново го прекъсна тихо Мандел. — Имам чувството, че е равин, но не го разбирам.
— Хич и не се опитвай — каза Уинтърс и благо се усмихна на Съндстром.
— Кандидатът — повтори Съндстром. — Да разбирам ли, че Варак е готов да ни го представи?
— Той както винаги не е пропуснал нищо — отговори Уинтърс и кимна наляво към светещата червена лампичка върху апаратурата, вградена в стената зад него. — Междувременно се е докопал до доста необичайна информация за събития, станали точно преди една година.
— Оман ли? — попита Съндстром, присвил очи над светлината на месинговата лампа. — Миналата седмица в десетина града имаше панихиди.
— Нека обясни господин Варак — предложи беловласият историк и натисна едно копче върху масата.
Стаята се изпълни с тих звън. След няколко секунди вратата на кабинета се отвори и в рамката й застана набит рус мъж на около трийсет и пет години. Беше с тъмночервена вратовръзка и светъл летен костюм, който сякаш щеше да се пръсне от широките му плещи.
— Готови сме, господин Варак. Заповядайте, влезте!
— Благодаря, сър.
Милош Варак затвори вратата към коридора, осветен в приглушена светлина, и се запъти към дъното на библиотеката. Застана пред сребристия екран и учтиво кимна на членовете на Инвър Брас. Отблясъкът от месинговите лампи, отразен в полираната маса, озари лицето му и подчерта изпъкналите скули и голямото чело под пригладената гъста, права руса коса. Очите му бяха леко дръпнати и издаваха славянски произход. Бяха спокойни, умни и някак студени.
— Разрешете да споделя, че се радвам да ви видя отново — рече той на чудесен английски с лек пражки акцент.
— Добре дошъл, Милош — прекъсна го Джейкъб Мандел, като произнесе правилно, по чешки, името му.
— Добър вечер, Варак — каза Съндстром и се облегна.
— Изглеждаш добре, Милош — кимна Гидиън Лоуган.
— Има вид на футболист — усмихна се Маргарет Лоуел. — Дано не те видят от „Редскинс“. Имат нужда от защитници.
— Американският футбол е твърде сложен за мен, госпожо.
— За тях — също.
— Запознах всички с успеха ти — каза Уинтърс и меко добави: — Както го оценяваш ти. Преди да ни разкриеш за кого става дума, припомни, ако обичаш основните изисквания!
— На драго сърце, сър. — Варак огледа масата, за да се съсредоточи. — Първо, вашият човек трябва да е физически привлекателен, но не и красив като жена. За да можем бързо да му създадем имидж през малкото време, с което разполагаме. Затова той трябва да е човек, когото мъжете уважават за добродетелите му, а жените намират за хубав. Не бива да е идеолог, защото част от електората няма да го приеме. Трябва да бъде с добър произход и да е заможен, за да не може да бъде корумпиран. Естествено, не бива да има някакви компрометиращи го тайни. И накрая — най-важното. Кандидатът трябва да притежава достойнства, така че да го изкараме без притеснения на политическата сцена. Той трябва да е общителен, да излъчва сърдечност и чувство за хумор, да има доказани смели постъпки в миналото, без обаче да засенчва президента.
— Хората му няма да го приемат — съгласи се Ерик Съндстром.
— Във всеки случай няма да имат избор, сър — отговори убедено Варак. — Акцията ще се състои от четири етапа. След три месеца нашият анонимен кандидат изведнъж ще се появи на обществената сцена, след шест месеца ще бъде горе-долу добре познат, а към края на годината той ще има рейтинг като този на председателите на Сената и на Камарата на представителите. Това са първият, вторият и третият етап. На четвъртият — няколко месеца преди свикването на партийните конференции — снимката му ще се появи на кориците на „Таим“ и „Нюзуик“, а във вестниците и по телевизията непрекъснато ще споменават неговото име. Не е кой знае каква философия да го постигнем, стига да платим на когото трябва. — Варак направи пауза, после продължи: — И при положение че разполагаме с подходящ кандидат. Аз смятам, че съм го открил.