Членовете на Инвър Брас учудено се взряха в чеха, после предпазливо се спогледаха.
— В такъв случай — поде Маргарет Лоуел — съм готова да се омъжа за него.
— Аз също — каза Гидиън Лоуган. — Стига с тези предразсъдъци!
— Извинявайте — прекъсна го Варак. — Нямах намерение да идеализирам кандидата. Той е човек от кръв и плът. Изградил си е качествата, които описах, благодарение на богатството, спечелено с къртовски труд и рискове. Кандидатът е самоуверен и спокоен, защото не иска нищо от другите и знае цената си.
— Кой е той? — попита Мандел.
— Мога ли да ви го покажа? — каза Варак с уважение, после извади от джоба си дистанционното управление и се дръпна от екрана. — Не е изключено някои от вас да го познаят и тогава трябва да оттегля твърдението си, че кандидатът е анонимен.
Апаратът светна и върху екрана се появи лицето на Евън Кендрик. Диапозитивът беше цветен и на него личаха тенът му, както и наболата брада и кичурите светлокестенява коса, които падаха над ушите и врата му. Беше присвил очи срещу слънцето, гледаше към водата, а в израза му се четеше любопитство, но и тревога.
— Прилича на хипар — каза Маргарет Лоуел.
— Обстоятелствата обясняват вашата реплика — отвърна Варак. — Диапозитивът е правен миналата седмица — четвъртата седмица от пътешествието, което той всяка година прави по бързеите на Скалистите планини. Ходи сам, без приятели или водач.
Чехът продължи да сменя през няколко секунди диапозитивите. На тях Кендрик караше кану между зъбери, сред фонтан от пръски и пяна. На фона на горите изглеждаше съвсем мъничък с лодката си сред непредсказуемите стихии на природата.
— Един момент — извика Самюъл Уинтърс и погледна през очилата с рогови рамки. — Нека видим този диапозитив! — продължи той и внимателно го разгледа. — Не си ми споменавал, че след лакътя на реката се е насочил към базовия лагер при водопада Лава.
— Да, сър.
— Значи е минал през най-опасните бързеи.
— Да, сър.
— Без водач?
— Да.
— Той не е добре! Преди няколко десетилетия минах по тези бързеи с двама водачи и щях да умра от страх. Защо ли го прави?
— Прави го от години. Още откакто се е върнал в Съединените щати.
— Върнал се е, ли каза?
— Допреди пет години е бил строителен инженер и предприемач. Работил е предимно в Източното Средиземноморие и в Персийския залив. Доста далеч от планини и реки. Според мен си почива, като променя обстановката. Работи една седмица, после се отправя на северозапад.
— И то сам — рече Ерик Съндстром.
— По онова време, не. Често е ходел с някое гадже.
— Явно не е педи — отбеляза единствената жена в Инвър Брас.
— Никога не съм намеквал подобно нещо.
— Не спомена дали има и съпруга и семейство, а това е важно. Доколкото разбрах, е карал отпуската си сам.
— Ерген е, госпожо.
— Това може да създаде проблеми — вметна Съндстром.
— Няма страшно, сър. Разполагаме с две години, за да оправим нещата, а една женитба по време на предизборната кампания ще бъде само добре дошла.
— Да де, нали ще се кандидатира заедно с най-популярния президент, когото историята помни — каза Гидиън Лоуган през смях.
— Прав сте, сър.
— Господи, ти си помислил за всичко, Милош.
— Я чакайте! — Мандел нагласи очилата си с метални рамки. — Спомена, че преди пет години е работил в Средиземноморието.
— Бил е предприемач. После продал фирмата и се махнал от Близкия изток.
— Защо?
— При злополука загиват всичките му служители заедно със семействата си. Това направо го е съсипало.
— Имал ли е вина? — продължи борсовият агент.
— Никаква. Виновна е друга фирма, доставила негодно оборудване.
— Спечелил ли е нещо от злополуката? — попита Мандел с твърд поглед.
— Напротив, сър. Проверих подробно. Продал е фирмата на половин цена. Учудили са се дори адвокатите на компанията, която я е купила. Имали са карт бланш да платят тройно повече.
Членовете на Инвър Брас пак извърнаха очи към екрана с диапозитива, върху който се виждаха мъжът и лодката му.
— Кой го е снимал? — попита Лоуган.
— Аз, сър — уточни Варак. — Вървях след него. Изобщо не усети.
Чехът показа още диапозитиви, докато накрая не се появи слайд, на който кандидатът изглеждаше съвсем различно. Вече не беше с окъсани дрехи в лодката или с фланелка край огъня, където след уморителния ден си приготвя сам храна. Беше гладко избръснат, подстриган и сресан, бе в официален черен костюм с куфарче в ръка на позната улица.