— Вашингтон! — възкликна Ерик Съндстром.
— При стълбището на Ротондата — уточни Лоуган, когато видяха следващия диапозитив.
— А сега е на Капитолия — обади се Мандел.
— Познавам го — рече Съндстром и притисна с дясна ръка слепоочията си. — Лицето ми е познато, а имаше и някаква история, свързана с него, но не се сещам каква.
— Не е тази, която ще ви разкажа, сър.
— Хайде, Милош! — подкани Маргарет Лоуел. — Стига си ни държал в напрежение. Кой, по дяволите, е той?
— Казва се Кендрик — Евън Кендрик. Конгресменът от девети избирателен район в Колорадо.
— Конгресмен ли! — възкликна Джейкъб Мандел, докато диапозитивът с Кендрик на стълбището на Капитолия още бе на екрана. — Никога не съм чувал за него, а си мислех, че познавам почти всички в Конгреса. По име, естествено, не лично.
— Избран е сравнително наскоро, сър, а и предизборната му компания не беше широко отразена. Кандидатира се от партията на президента, защото в този район почти не съществува опозиция. Минеш ли през първия тур, пиши се избран. Споменавам го, защото конгресменът явно не е съвсем съгласен с политиката на Белия дом. На първия тур отбягваше да говори по национални въпроси.
— Нима намекваш, че той е независим като, да речем, Лоуел Уикър? — каза Гидиън Лоуган.
— Да, но не вдига такъв шум около себе си.
— Не вдига шум, отскоро е в Конгреса. Избирателният му район е доста забутан — намеси се Съндстром. — От тази гледна точка анонимността му е в кърпа вързана. Може би прекалено. Затегне ли се политическото положение, недопустимо е да залагаме на неизвестен конгресмен от затънтен район. Денвър е в първи, Болдър — във втори, а Спрингс — в пети избирателен район. А девети къде е?
— На югозапад от Телюрайд, при границата с Юта — уточни Джейкъб Мандел, после вдигна рамене, сякаш да се извини, че знае. — Преди няколко години ни се наложи да проверяваме акции в някаква мина, доста съмнителни. Но човекът на екрана не беше конгресменът, който ни посрещна и отчаяно се опита да ни убеди да не ровим повече.
— И какво направихте, сър? — попита Варак.
— Ами какво, тръгнахме си — отговори Мандел. — Честно казано, сделката беше доста гнила.
— Това, което вие в Америка наричате злоупотреба?
— Нямахме доказателства, Милош. И се отказахме.
— Но конгресменът положи всички усилия, за да си осигури вашата подкрепа?
— Да, така беше.
— Точно затова сега конгресмен е Евън Кендрик, сър.
— Виж ти!
— Ерик — намеси се Гидиън Лоуган и наведе глава, за да погледне създателя на космически технологии. — Спомена, че го познаваш, най-малкото по физиономия.
— Да, сигурен съм. Варак ни обясни кой е и се сетих, че май съм го срещал по някой от онези безкрайни приеми във Вашингтон или Джорджтаун, помня и че името му се свързваше с някаква история. Да! Само не знам точно с каква.
— Но Милош каза, че каквото и да сме чували, той ще ни разкаже друга история — рече Маргарет Лоуел. — Нали? — добави тя и погледна Варак.
— Да, госпожо. Професор Съндстром явно намеква за предизборната кампания на Кендрик. Той хвърлил за нея луди пари и засенчил съперника, като организирал скъпи събрания, които по-скоро са приличали на цирк, отколкото на срещи с избирателите. Говори се, че когато съперникът се оплакал, че кампанията се води нелоялно, Кендрик изпратил при него адвокатите си, но да обсъждат не кампанията, а кашите, които е забъркал съперникът му. Оня станал по-тих и от водата и Кендрик спечелил без особени усилия.
— Значи дотолкова се вживява, че е готов да плаща за възмущението си — отбеляза Уинтърс. — Но ти разполагащ с много по-интересна информация, господин Варак, и понеже съм запознат с нея, ще повторя — тя е направо невероятна. Продължавай, ако обичаш!
— Да, сър.
Чехът натисна дистанционното управление и на екрана безшумно се появи следващият диапозитив.
Кендрик и стъпалата на Ротондата отстъпиха място на гледката на истерични тълпи, които тичаха по тясна улица, покрай сгради в арабски стил и магазини с табели на арабски.
— Оман — каза Ерик Съндстром и погледна Уинтърс. — Преди една година.
Историкът кимна. Диапозитивите се сменяха бързо, на тях се виждаха сцени на хаос и кръвопролитие, трупове, направени на решето от куршумите, и стени, изкъртени от снаряди, разбитите врати на посолството и коленичилите в редици ужасени заложници зад розетката на покрива. Имаше диапозитиви в едър план на младежи, които размахваха оръжие и крещяха победоносно с фанатични трескави очи. Изведнъж диапозитивите секнаха и членовете на Инвър Брас насочиха вниманието си към слайд, който на пръв поглед нямаше нищо общо с предишните. На него се виждаше висок мургав мъж с дълга бяла роба и готра, излизаше от някакъв хотел. После екранът беше разделен на две — появи се втора снимка на същия човек — този път бързаше на арабски пазар, пред шадраван. Снимките останаха на екрана. Милош Варак наруши неловкото мълчание.