— Това е Евън Кендрик — простичко каза той. Всички бяха смаяни и ако не се брои Самюъл Уинтърс, се наведоха, така че да не им блестят месинговите лампи и да видят по-добре човека на екрана. Варак продължи:
— Тези снимки са правени от офицер от ЦРУ, чиято задача е била да държи Кендрик под око. Справила се е отлично.
— Жена ли е била? — Маргарет Лоуел изви одобрително вежди.
— Специалистка по Близкия изток. Баща й е египтянин, майката — американка от Калифорния. Знае арабски и при извънредно положение ЦРУ я използва.
— А какво е правил той в Близкия изток? — прошепна учудено Мандел.
— Я чакайте! — каза Лоуган и впери черните си очи във Варак. — Прекъсни ме, ако бъркам, момко, но миналата година във „Вашингтон Поуст“ май излезе една статия, в която се намекваше, че в Маскат по онова време е бил забелязан някакъв американец. Някои предположиха, че вероятно става дума за тексасеца Рос Перо, но историята бе потулена.
— Прав сте, сър. Този американец е бил Евън Кендрик и под натиска на Белия дом историята наистина беше потулена.
— Защо? Той можеше да натрупа голям политически капитал, ако наистина е допринесъл за разрешаването на кризата.
— Всъщност я реши той.
— Нищо не разбирам — тихо отбеляза Лоуган и погледна Самюъл Уинтърс.
— Никой не разбира — каза историкът. — Няма обяснение, само една папка от архива, до която Милош е успял да се добере. Освен този документ никъде няма и намек, че Кендрик е свързан със събитията в Маскат.
— Съществува дори доклад до държавния секретар, в който се отрича такава връзка — прекъсна го Варак. — В него конгресменът е оплют като кариерист, възползвал се от обстановката с надеждата да се издигне покрай кризата със заложниците, защото е работил в Емирствата и по-специално в Оман. В доклада се препоръчва името му да се не споменава, защото иначе заложниците ще бъдат изложени на риск.
— Дрън-дрън! — възкликна Съндстром. — Мен ако питате, именно Държавният департамент го е пратил там. Как Кендрик щеше да стигне в Оман без негова помощ! Бяха преустановени всички редовни полети. Явно са го прехвърлили тайно в Маскат.
— Както е очевидно, че Кендрик не е кариерист и авантюрист — добави Маргарет Лоуел. — Сега го виждаме на екрана, а Милош твърди, че благодарение на него кризата е била решена благополучно, а той не е споменал и дума за това. Иначе щяхме да знаем.
— Има ли някакво обяснение? — попита Гидиън Лоуган, като се обърна към Варак.
— Няма логично обяснение, сър, затова отидох право при първоизточника на информацията.
— Белият дом ли? — попита Мандел.
— Не, човекът, който е знаел за задачата му и е дърпал конците във Вашингтон. Казва се франк Суон.
— Как го откри?
— Открих го не аз, сър, а Кендрик.
— А как намери Кендрик? — притисна го Маргарет Лоуел.
— Подобно на господин Лоуган се сетих за американеца в Маскат, за който журналистите разтръбиха и после си замълчаха. По причини, които наистина не съм в състояние да изложа, реших да проуча въпроса, смятах, че е замесен високопоставен политик, който би могъл да ни свърши работа, ако историята се окаже вярна. — Варак замълча и се усмихна, нещо, което правеше рядко. — Често най-крайните мерки за сигурност всъщност не допринасят изобщо за сигурността. Става дума за дневниците, в които биват вписвани влизащите в Държавния департамент. След убийствата отпреди няколко години всички посетители без изключение биват вписвани на влизане и излизане и минават през детектор за метални предмети. Сред имената на хилядите, влезли в Департамента по време на кризата, открих и един току-що избран конгресмен от Колорадо, посетил господин Суон. И двете имена не ми говореха нищо, но компютрите ни бяха по-добре осведомени. Господин Суон е най-големият специалист по Югозападна Азия в Държавния департамент, а конгресменът е натрупал състоянието си в Емирствата, Бахрейн и Саудитска Арабия. В суматохата около кризата някой бе забравил да заличи името на Кендрик от дневника.
— И ти се срещна със Суон — рече Мандел и махна очилата с метални рамки.
— Да, сър.
— И какво каза той?
— Че съм на погрешен път. Били отхвърлили предложението на Кендрик да помогне, защото нямало с какво. Спомена, че Кендрик бил сред мнозината, работили в Емирствата и предложили своята помощ.