— Но ти не му повярва — намеси се Маргарет Лоуел.
— Имах основателни причини. Онзи следобед конгресменът Кендрик не се е разписал, че е напуснал Държавния департамент. Било е сряда, 11 август, и името му не фигурира в нито един списък на заминаващи. Очевидно е прехвърлен със специален самолет, което обикновено означава дълбока конспирация.
— Консулският отдел — каза Съндстром, — който е нещо като филиал на ЦРУ в Държавния департамент.
— Неприятен, но необходим компромис — добави Уинтърс. — В тъмното може и да те настъпят. Излишно е да ви казвам, че Варак е съпоставил данните и в Държавния департамент, и в ЦРУ.
— Ето че разкрихме героя от Оман — рече меко Гидиън Лоуган и се вгледа във фигурата на екрана. — Господи, добре са го измислили!
— Конгресменът няма грешка — добави Мандел. — Доказан враг на корупцията.
— Смел човек — вметна госпожа Лоуел, — рискувал живота си заради двеста американци, които не познава, без да търси никаква отплата.
— А е можел да получи каквото пожелае — довърши Съндстром. — Поне в политиката.
— Разкажи ни всичко, което знаеш за Евън Кендрик, господин Варак — каза Уинтърс и всички посегнаха към жълтите тефтери.
— Преди да започна — поде чехът донякъде колебливо, — трябва да спомена, че миналата седмица отскочих до Колорадо и се натъкнах на нещо, което засега не мога да ви обясня. Ще ви кажа само, че в къщата на Кендрик край Меса Верде живее един възрастен мъж, който се казва Еманюел Уайнграс, архитект с двойно гражданство — израелско и американско, и че преди няколко месеца той е прекарал тежка операция. Оттогава се възстановява у конгресмена.
— Какво означава това? — попита Ерик Съндстром.
— Не знам дали има някакво значение, но не мога да не отбележа три неща. Първо, доколкото разбрах, този Уайнграс се е появил най-неочаквано малко след завръщането на Кендрик от Оман. Второ, двамата очевидно са много близки. И трето, което донякъде ме тревожи — те двамата крият кой е старецът и че е в Меса Верде, но общо взето, го знаят всички. Уайнграс се е издал сам. Много е общителен и работниците, особено от испански произход, го обичат.
— Това едва ли е минус — усмихна се Лоуган.
— Вероятно е участвал в оманската операция — предположи Маргарет Лоуел. — Това също не е минус.
— Да де — съгласи се Джейкъб Мандел.
Съндстром отново заговори:
— Сигурно има голямо влияние над Кендрик — каза той и си записа нещо в тефтера. — Нали, Милош?
— Струва ми се, да. Но все пак държа да сте наясно, когато не знам нещо.
— Мен ако питате, за нас Уайнграс е само добре дошъл — заяви Самюъл Уинтърс. — Както и да го погледнем. Продължавай, Варак.
— Да, сър. Знам, че нищо не бива да излиза от тази стая, и затова съм приготвил досието на конгресмена в диапозитиви. — Чехът натисна дистанционното управление и двойните снимки на Кендрик в арабски дрехи на улицата в Маскат бяха заменени от диапозитив на текст, написан на машина. Буквите бяха едри, а междуредието — тройно. — Всеки диапозитив — продължи Варак — представлява около една четвърт от обикновена страница, всички негативи, естествено, бяха унищожени в лабораторията долу. Проучих кандидата до десето коляно, но може и да съм изпуснал някои неща, които ви интересуват. Така че не се колебайте, питайте. Ще ви гледам и когато всеки от вас кимне, че е приключил да чете и да записва, ще сменям диапозитива. През следващия час вие ще се запознаете с Евън Кендрик — от деня, в който се е родил, до миналата седмица.
Ерик Съндстром кимаше пръв. Маргарет Лоуел и Джейкъб Мандел си оспорваха честта да бъдат последни, но пишеха не по-малко от Гидиън Лоуган. Ръководителят на групата Самюъл Уинтърс не записа почти нищо — той беше убеден.
След три часа и четири минути Милош Варак изключи апаратурата. След още два часа и седем минути въпросите бяха изчерпани и Варак излезе от библиотеката.
— Ще цитирам нашия приятел — обади се Уинтърс. — Ако кимнете, значи сте съгласни. Поклатете глава, ако имате възражения. Започваме от Джейкъб.
Бавно и замислено членовете на Инвър Брас кимваха един по един в знак на съгласие.
— Единодушни сме — продължи Уинтърс. — Конгресменът Евън Кендрик ще бъде следващият вицепрезидент на Съединените щати. А единайсет месеца по-късно ще стане и президент. Кодовото му название ще бъде Икар — нещо като предупреждение и пламенна надежда, че за разлика от толкова свои предшественици той няма да политне към слънцето и да се сгромоляса в морето. И Бог да ни е на помощ!
17