— Имам среща с конгресмена Партридж — каза русият мъж с едва доловим чешки акцент, който не убягна на слабия младеж.
— Бяхте ли?… — започна неловко момъкът, явно помощник на конгресмена. — Тоест, когато минахте през охраната…
— Ако ме питате дали съм бил проверен за оръжие, бях, разбира се, и вероятно го знаете. От охраната се свързаха с вас. Мога ли да видя конгресмена? Той ме чака.
— Разбира се, сър. В кабинета е. Насам, ако обичате. — Притесненият младеж заведе Милош до друга голяма врата и почука. — Господин конгресмен…
— Нека влезе! — нареди отвътре мъж със силен глас и южняшки акцент. — А ти стой вън и вдигай телефона. Няма ме, дори да ме търси председателят на Камарата или президентът!
— Влезте — рече помощникът и отвори вратата.
Варак се изкушаваше да подметне на смутения младеж, че е свръзката на конгресмена с КГБ, но се отказа. Помощникът едва ли бе тук случайно — по това време в Камарата на представителите не се обаждаха много хора. Милош влезе в големия, задръстен с мебели кабинет, навсякъде — по бюрото, стените и масите, имаше снимки, които по един или друг начин загатваха за влиянието, патриотизма и могъществото на неговия обитател. Самият Партридж, който стоеше до прозорец с дръпнати пердета, не изглеждаше толкова внушителен, както на снимките. Беше нисък и възпълен, с подпухнало сърдито лице и оредяла боядисана коса.
— Не знам защо напираш да се срещнем — започна конгресменът и тръгна към него като разярен петел, — но ако е за това, дето си мисля, така ще ти натрия носа, че ще има да ме помниш.
— Нищо не искам, сър. По-скоро предлагам. И то нещо много ценно.
— Дрън-дрън! Решил си да потулиш някаква тъмна история, но без мен!
— Клиентите ми няма какво да крият, още по-малко пък аз. Виж, за вас не съм съвсем сигурен, господин конгресмен.
— Бабини деветини! Нали те чух по телефона — дрънкаше ми, как си подочул някакви слухове за наркотици, затова се налагало да те изслушам — но аз също не стоях със скръстени ръце, поразпитах тук-там и открих каквото ми трябваше. Ние сме чисти, чисти като алабамски поток! А сега казвай кой те праща, кой мошеник от коя скапана компания е решил, че може да ме шантажира с тия дивотии!
— Едва ли искате тези „дивотии“ да станат обществено достояние, сър. Информацията, с която разполагам, е унищожителна.
— Информация ли? Празни приказки! Инсинуации! Слухове, клюки! Като онова чернокожо хлапе, дето се опита да омаскари с долните си лъжи целия Конгрес!
— Не са слухове, нито клевети — каза Милош Варак, като бръкна във вътрешния джоб на сакото си. — Разполагаме със снимки.
Чехът от Инвър Брас метна на бюрото бял плик.
— Какво?
Партридж тутакси отиде при плика, седна и го отвори, след което започна да вади снимките една по една и да ги разглежда на светлината на настолната лампа със зелен абажур. Очите му се разшириха, конгресменът пребледня, после стана червен като домат от гняв. Това, което видя, направо го смая. Разсъблечени или съвсем голи младежи смъркаха по двама, трима или четирима бял прах, пръснат по масите. Имаше моментни неясни снимки на спринцовки, хапчета и бутилки от бира и уиски. Накрая — фотографии на няколко двойки, които правеха любов.
— Техниката вече е постигнала чудеса — каза Ват рак. — Има толкова малки фотоапарати, че се вместват в копче от сако или риза…
— Господи! — възкликна отчаяно Партридж. — Това е къщата ми в Арлингтън! А това е…
— Домът на конгресмена Букбайндър в Силвър Спрингс, както и къщите на други трима членове на комисията ви. Често сте в командировки и отсъствате от Вашингтон, нали?
— Кой е правил снимките? — попита едва чуто Партридж.
— Не мога да ви кажа, но ви гарантирам, че фотографът е далеч оттук, без негативите и без да има възможност да се върне в страната. Следваше политология на обменни начала.
— Постигнахме толкова много и сега всичко отива на вятъра… О, боже!
— Защо, господин конгресмен? — искрено се учуди Варак. — Тези младежи не са от комисията. Дори не са ваши адвокати или счетоводители, нито пък съветници. Това са деца, допуснали ужасна грешка. Отървете се от тях, кажете им, че ако не потърсят помощ и не влязат в правия път, животът и кариерата им ще пропаднат, но не прекратявайте дейността на комисията.