— Какво има? — попита Евън, сетне махна ръка от копчето на асансьора и погледна изненадано задъхания младеж, който се плъзна и спря пред него. — Не ти е в стила да повишаваш глас, обикновено ми шушукаш. Да не би девети колорадски избирателен окръг да е бил затрупан от свлачище?
— Може би току-що е бил изровен от доста дълга забрава. От ваша гледна точка, разбира се.
— За какво става въпрос?
— За конгресмена Партридж. Оня от Алабама!
— Малко е грубичък, но е свестен. Не си поплюва. Харесва ми как пипа.
— Той иска и вие да се включите!
— Да се включа в какво?
— В комисията му!
— Ами!
— Това е огромна крачка напред, сър!
— Това е пълно отстъпление — възрази Кендрик. — Членовете на комисията през седмица са в центъра на вечерните новини, а „попълват“ и сутрешните емисии в неделя, ако липсват вести от Конгреса. Само това не!
— Извинявайте, господин конгресмен, но това е първото нещо, което трябва да приемете — рече поуспокоен помощникът, без да откъсва поглед от очите на Евън.
— Защо?
Младежът, наречен Фил, хвана Кендрик за ръката и го дръпна от насъбралата се пред асансьора тълпа.
— Казахте, че смятате след изборите да се оттеглите от политиката и аз не възразих. Но ми казахте и че искате да участвате в определянето на своя приемник.
— Да, наистина — кимна Евън. — Борих се срещу тази мафия и няма да я допусна отново на власт. Готови са да спазарят за уранови мини и последния хълм в Южните Скалисти планини, колкото да се докопат до държавните субсидии — естествено по втория начин.
— Вие как ще им се противопоставите, ако отхвърлите предложението на Партридж?
— Защо?
— Защото наистина сте му нужен.
— Нужен съм му бил!
— Не знам, но той не прави нищо току-така. Може би иска да разшири влиянието си на запад, да подготви почвата за бъдещото си издигане? Но има голямо влияние сред конгресмените и ако го обидите и му откажете, той ще го приеме за високомерие и ще изпаднете в изолация — не само тук, но и в Колорадо. Партридж е една от най-влиятелните личности на Капитолия.
Кендрик въздъхна и се намръщи.
— Е, едва ли е задължително да съм на всяка манджа мерудия. Ще си затварям устата.
Бяха изминали три седмици, откакто конгресменът Евън Кендрик стана член на Комисията Партридж, едно напълно неочаквано назначение, което не развълнува никого освен Ан Мълкахи О’Райли и оттам съпруга й, Патрик Зейвиър, полицейски лейтенант от Бостън, прехвърлен във Вашингтон, за да предостави способностите си в услуга на властите в изобилстващата с престъпления столица. Постъпката на председателя на комисията вероятно се обясняваше с желанието на стария вълк да не бъде засенчван от останалите й членове. Ако това отговаряше на истината, Партридж не би могъл да направи по-добър избор. Представителят на девети избирателен район в щата Колорадо рядко си отваряше устата по време на заседанията на комисията, които два пъти седмично се предаваха по телевизията, най-много да каже: „Нямам въпроси, господин председател“, когато дойдеше неговият ред да разговаря с поканените. Всъщност най-дългото му изказване по време на кратката му работа при „Птичките“ беше двайсет и три секундният му отговор на приветственото слово на председателя. Кендрик призна спокойно, че е бил изненадан от оказаната му чест, и изрази надеждата да оправдае доверието на председателя. Телевизионните камери го показваха точно дванайсет секунди и по средата на изказването му се насочиха към униформения служител, влязъл да почисти пепелниците.
— Дами и господа — съобщи с приглушен глас телевизионният говорител, — на заседанията на комисията не се пренебрегват и елементарните мерки за сигурност… Какво?… О, да, конгресменът Оуен Канбрик е приключил с изказването си.
Но един вторник в края на първия му месец в комисията, се случи нещо необичайно. Сутринта при първото от двете директни предавания по телевизията към заседанието на комисията се проявяваше по-голям интерес от обикновено, тъй като предстоеше да бъде изслушан представител от Отдела по снабдяването на Пентагона — младолик, оплешивяващ полковник, успял с огромна упоритост да се наложи като вещ експерт по проблемите на армейските доставки и като военен с непоклатими разбирания. Бе умен и енергичен, имаше пъргав ум и хаплив език и бе нещо като тежката артилерия на Пентагона срещу цивилните лицемери и скъперници. Мнозина изгаряха от нетърпение да видят схватката между полковник Робърт Бариш и не по-малко умния, енергичен и заядлив председател на комисията Партридж.