— Не мога да се меря с теб по ерудиция, Самюъл.
— Как ще вдъхнем тази треска у Евън Кендрик? Важно е за нас. Вече ми е съвсем ясно.
— Мисля да започнем с Милош Варак.
Ани Мълкахи О’Райли не беше на себе си. Четирите външни телефона в кабинета на Евън Кендрик обикновено звъняха рядко — той не беше от най-търсените конгресмени. Днес обаче бе не само по-различно, днес си бе същинска лудница. Само за двайсет и четири часа най-малкият и най-ненатоварен с работа екип на Капитолия бе доведен до безумие. Наложи се Ани да повика двете си помощнички, които никога не идваха на работа в понеделник („Стига, Ани, само ще си развалим прекрасния уикенд!“), и те се появиха намусени в канцеларията. После се обади и на Филип Тобайъс — нереализиралият се гений и пръв помощник на конгресмена — да зареже тениса, да размърда видния си задник и да дойде на Капитолия, ако не иска да бъде убит („Какво се е случило, по дяволите!“ „Не гледа ли предаването на Фоксли вчера?“ „Не, излязох да се поразходя с яхтата. Защо, изтървал ли съм нещо?“ „В него участва нашият човек!“ „Какво? Това не може да стане без моето одобрение!“ „Сигурно са го потърсили направо вкъщи.“ „Този негодник изобщо не ми е казал!“ „Нито пък на мен, но в «Поуст» видях името му в списъка на участниците.“ „За Бога! Намери ми записа, Ани! Много те моля!“ „Само ако дойдеш да ни помогнеш с телефоните, драги.“ „Мамицата му!“ „Така не се говори пред дама, леке такова.“ „Извинявай, Ани, съжалявам! Много те моля. Записът!“)
Накрая, само защото беше отчаяна и съпругът й, Патрик Зейвиър О’Райли, почиваше в понеделник, тъй като работеше В събота, когато имаше най-много престъпления, Ани се обади на устатия ирландски полицай и му каза, че ако не й се притече на помощ, ще подаде срещу него оплакване за изнасилване, като добави — гладна кокошка просо сънува. Единственият, с когото не можеше да се свърже, беше конгресменът от девети избирателен район и Колорадо.
— Много, много съжалявам, госпожо О’Райли — отвърна арабинът, който заедно с жена си се грижеше за домакинството на Кендрик и когото Ани подозираше, че е безработен хирург или бивш ректор на университет. — Конгресменът каза, че заминава някъде за два-три дни. Нямам представа къде.
— Глупости, господин Сахара…
— Ласкаете ме по отношение на размерите, госпожо.
— Точно така! Обадете се на този жалък държавен служител и му кажете, че ние тук сме станали на маймуни! И то само заради участието му в предаването на Фоксли!
— Беше много убедителен, нали?
— Вие знаехте ли?
— Видях името му във „Вашингтон Поуст“, госпожо. А също и в „Ню Йорк Таймс“, и „Лос Анджелис Таймс“, и „Чикаго Трибюн“.
— Нима конгресменът получава всички тия вестници?
— Не той, госпожо, аз. Но и господин Кендрик може да ги прочете, ако иска.
— Слава Богу.
Врявата в приемната беше станала непоносима. Ани тръшна слушалката и се втурна да отвори вратата — за своя изненада видя, че Евън Кендрик и съпругът й си пробиват път сред тълпа репортери, служители от Конгреса и разни други хора, които не познаваше.
— Елате тук! — извика тя.
Щом влязоха в канцеларията и вратата зад тях се затвори, господин О’Райли рече:
— Аз съм нейният благоверен — представи се задъхан той. — Приятно ми е да се запознаем, господин конгресмен.
— Вие бяхте моят ариергард, приятелю — отвърна Кендрик, като се ръкува и бързо огледа едрия, широкоплещест риж мъж с коремче, по-голямо, отколкото предполагаше високият му ръст, и леко червендалесто лице с хитри, умни очи. — Радвам се, че пристигнахме по едно и също време.
— Не беше точно така, сър. Откачената ми женичка ми се обади още преди час и аз долетях най-много за двайсет — двайсет и пет минути. Но при тая олелия в коридора си помислих, че може всеки момент да се появите. И реших да ви изчакам.
— Би могъл поне да ме предупредиш, гаден ирландецо! Ние тук едва не се побъркахме!
— И да ме обвиниш в още някое престъпление, така ли, скъпа?
— Той наистина е много устат, господин конгресмен…
— Спрете и двамата — нареди Евън, като погледна към вратата. — Какво ще правим с тия там, по дяволите? Какво се е случило?
— Вие участвахте в предаването на Фоксли — каза госпожа О’Райли, — не ние.
— По принцип не гледам такива предавания — смотолеви Кендрик. — Щом съм го направил, значи е имало защо.
— А сега доста хора ви знаят.
— Бяхте страхотен, господин конгресмен — добави вашингтонският полицай. — Двама-трима колеги от управлението ми се обадиха да ви предам чрез жена си техните поздравления — нали ти казах, Ани.