— За Бога, Каши, кажи какво има?
— Благодарение на теб ние със съпруга ми бяхме на доста заседания на вашия Сенат и на Камарата на представителите. Пак благодарение на теб ни се удаде случай да присъстваме и на дела във Върховния ви съд.
— Те не са ми бащиния. И какво от това?
— Там станахме свидетели на нещо забележително. Държавни проблеми, дори закони, биват обсъждани открито, и то не от обикновени просители, а от образовани хора… Ти виждаш само опаката, лошата страна на нещата и без съмнение това, което казваш, е вярно, но дали няма и друга истина? Видяхме доста мъже и жени, които защитават пламенно своите убеждения, без да се страхуват, че ще ги тикнат в затвора или ще им запушат устата.
— Може да ги затворят, но няма да им запушат устата. Никога.
— И въпреки това те поемат този огромен риск заради каузата си?
— Ами да. Така печелят популярност.
— Заради идеите си ли? — Да…
Кендрик остави думата да увисне във въздуха. Каши Хасан се бе изразила много точно, това бе и едно предупреждение той да не действа прибързано в самоубийствената ярост, която го бе обзела.
— Значи в тази съвършена система, както я нарече ти, има и добри хора. Моля те, не го забравяй, Евън. Не ги принизявай.
— Да не ги какво?
— Може би се изразявам лошо. Извинявай. Време е да тръгвам. — Каши забърза към вратата, но спря и се обърна. — Моля те, ако в яда си решиш, че трябва да направиш нещо крайно, в името на Аллах обади се първо на съпруга ми или ако предпочиташ, на Еманюел… Само че, без да страдам от някакви предразсъдъци, тъй като обичам нашия еврейски брат не по-малко от теб, струва ми се, че мъжът ми е по-улегнал.
— На всяка цена ще се обадя.
Каши излезе и Кендрик буквално се нахвърли на вестниците, като ги разгъна и ги подреди на леглото, та да се виждат заглавията на първите им страници.
Ако можеше с един първичен вик да притъпи болката си, гласът му сигурно щеше да избие прозореца в задушното бунгало.
„Ню Йорк Таймс“
Ню Йорк, вторник, 12 октомври
ТАЕН ДОКУМЕНТ РАЗКРИВА КАК СА БИЛИ НАДХИТРЕНИ АРАБСКИТЕ ТЕРОРИСТИ
„Вашингтон Поуст“
Вашингтон, вторник, 12 октомври
ТОЙ Е УСПЯЛ ДА РАЗКРИЕ КОЙ ФИНАНСИРА АРАБСКИТЕ ТЕРОРИСТИ
„Лос Анджелис Таймс“
Лос Анджелис, вторник, 12 октомври
ПАЛЕСТИНСКИТЕ ТЕРОРИСТИ СА ИМАЛИ ПОДКРЕПАТА НА ЦЕЛИЯ АРАБСКИ СВЯТ — ИНФОРМАЦИЯТА ВСЕ ОЩЕ Е ЗАСЕКРЕТЕНА
„Чикаго Трибюн“
Чикаго, вторник, 12 октомври
РАЗКРИТИЯТА ПРЕДИЗВИКВАТ СМУТ СРЕД АРАБИТЕ УБИЙЦИ В ЦЯЛ СВЯТ
„Ню Йорк Поуст“
Ню Йорк, вторник, 12 октомври
ЕРУСАЛИМ СМЯТА ДА ГО ОБЯВИ ЗА СВОЙ ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН! НЮ ЙОРК НАСТОЯВА ЗА ПАРАД В НЕГОВА ЧЕСТ!
„Ю Ес Ей Тъдей“
Сряда, 13 октомври
АРАБСКИТЕ ТЕРОРИСТИ ИСКАТ ГЛАВАТА МУ! НИЕ ИСКАМЕ ПАМЕТНИК!
Кендрик се бе надвесил над леглото и местеше бързо поглед по заглавията, неспособен да мисли за друго освен за едно. Защо бе всичко това? И тъй като отговорът му се изплъзваше, в главата му постепенно се избистри друг въпрос. Кой бе в дъното?
21
Дори да имаше отговор на някой от тези въпроси, то той не можеше да бъде намерен във вестниците. Те цитираха „достоверни“, „високопоставени“ и дори „поверителни“ източници, но повечето запитани отказваха да правят коментари или отвръщаха, че събитията биват анализирани, накъсо, по един или друг начин потвърждаваха случилото се.
„Бомбата“ избухна покрай едно строго секретно междуведомствено писмо без подпис на бланката на Държавния департамент. Предполагаше се, че от поверителните сейфове явно го е измъкнал служител, според когото с Кендрик са постъпили крайно несправедливо, и то от съображения за сигурност и най-вече от параноичния страх, че терористите ще тръгнат да отмъщават. Копия от писмото бяха изпратени на всички вестници, радиостанции и телевизионни компании, където бяха получени между пет и шест часа сутринта. Към всяко копие бяха приложени три снимки на конгресмена в Маскат. Тяхната достоверност не подлежеше на съмнение.