— Наистина ли държиш да говорим? — попита прошареният Суон — дишаше тежко, лицето му още бе зачервено и потно.
— Да, държа, и то дотолкова, че съм готов да те направя най-новия кандидат за моргата.
— Внимавай, имам черен пояс.
— По какво? Суон се намръщи.
— Не знам точно, но винаги е имал ефект по филмите, дето ни учат как да си вършим работата. Пие ми се.
— Повикай келнера — каза Кендрик. — Аз ще остана в сянката.
— В сянката ли? — попита Суон, като махна колебливо на тромавата чернокожа келнерка с яркочервена коса. — Къде виждаш тук светлина?
— Кога за последен път си правил три лицеви опори, господин Черен пояс?
— В началото на шейсетте.
— Май тогава и тук за последен път са сменяли крушките… Ами аз? Как можа да го направиш, лъжец такъв?
— А ти как можа да си помислиш, че съм способен на такова нещо? — възкликна държавният служител, но замълча — оная грозотия, келнерката, се бе изправила пред тях с ръце на кръста. — Какво ще пиеш? — попита той.
— Нищо.
— А, тук не може така. Не е за препоръчване. Две двойни уискита. Канадско, ако има.
— Какво ти канадско! — рече сервитьорката.
— Да де — съгласи се Суон и след като я изчака да се отдалечи, отново се обърна към Кендрик: — Разсмиваш ме, конгресмен, ама наистина. Консулският отдел иска главата ми! Тоя книжен плъх, държавният секретар, е издал директива, в която дава да се разбере, че не иска да ме знае! Израелците нададоха вой до небето, че безценният им Мосад можел да бъде компрометиран, ако някой се поразровел повечко, арабите мънкат, че им се подронвал авторитетът! А днес в три и половина следобед президентът — дяволите да го вземат — ми чете конско, задето съм бил „пренебрегнал служебните си задължения“. И то с такъв тон, сякаш знаеше за какво става въпрос, от което пък аз трябваше да се досетя, че ни слушат поне още двама души… Ти криеш ли се? Аз да! Почти трийсет години съм в този скапан занаят…
— Скапан, я — обади се тихо Евън. — Съжалявам.
— И правилно — каза Суон. — Че кой друг ще се занимава с тия глупости, ако не кретени като нас, дето сме по-тъпи и от системата? Ти имаш нужда от нас, мой човек, не го забравяй. Работата е там, че след толкова бъхтене няма с какво да се похвалим. Не ми се налага да бързам за вкъщи, та да проверя дали басейнът е бил почистен от образувалия се от жегата жабуняк… Главно защото нямам басейн и след развода къщата я взе жена ми, беше й дошло до гуша да ме чака да се върна от безкрайните командировки, от които се прибирах с пръстта на Афганистан под ноктите! А, господин конгресмен, нека сме наясно, не съм разгласявал съкровената ти тайна. Напротив, дори се опитах да спра птичката, която пропя. Остава ми малко до пенсия, държа да не се забърквам в разни каши.
— Опитал си се да спреш птичката ли? Дето пропяла?
— Да, един човек, който е сдържан, много предпазлив, голям професионалист. Дори му показах копие от писмото го шефовете, в което отричах да съм се свързвал с теб.
— Как така си му го показвал? — учуди се Евън.
Суон погледна унило Кендрик. Сервитьорката донесе поръчката и зачака до масата, като потропваше с пръсти по нея, а държавният служител бръкна в джоба си, хвърли поглед на сметката и плати. Жената си взе бакшиша, вдигна рамене и се отдалечи.
— Как така си му го показвал? — повтори Евън.
— Хайде, наздраве! — рече глухо Суон и отпи голяма глътка от уискито си. — Да забием още един пирон в ковчега. И без това не ми остава много.
— Все пак не знаеш кой е, нали?
— А, знам как се казва, дори ми го препоръчаха.
— Е?
— Такъв човек не съществува.
— Какво?
— Много добре ме чу.
— Как така не съществува? — настоя смаян Кендрик.
— Е, може и да съществува, но не той дойде при мен. Суон изпи първата чаша с уиски.
— Направо не е за вярване.
— И Айви не повярва. Секретарката ми де, Айви Страшилището.
— Нищо не разбирам — каза тъжно Кендрик.
— Обадил й се един от съветниците на сенатора Алисън. Навремето му била гадже. Помолил я да вкара при мен някакъв техен човек, който изпълнявал тайно поръчение на сенатора. Та той се оказа русоляв тип с централноевропейски акцент, който знае за теб всичко до девето коляно. Ако имаш белег, който е виждала само майка ти, бъди сигурен, че той притежава негова снимка в едър план.