Гледката беше същата като на игрището за крокет край безликата къща на двеста седемдесет и пет метра южно от имението на учения и това беше напълно обяснимо, като се има предвид, че земята, на която се намираха двете имения, навремето бе принадлежала на Самюъл Уинтърс. Преди пет години — след тайното възкръсване на Инвър Брас — Уинтърс без много шум бе дарил южната къща на правителството на Съединените щати, понеже била „безопасна“, или „безлика“. За да се възпре невинното любопитство и да се отклони вражеският интерес на евентуалните неприятели на Съединените щати, сделката изобщо не беше регистрирана. Според нотариалните актове в кметството на Синуид Холоу къщата и земята около нея си принадлежаха на Самюъл и Марта Дженифър Уинтърс (вече покойница) и прекомерно високите крайбрежни данъци за тях все още се плащаха от счетоводителите на семейството, но после благодарното правителство им възстановяваше сумите. Ако някой любопитен тип, бил той свой или чужд, проявеше интерес към аристократичното имение, щеше неизменно да научи, че в него непрестанно кипи живот, че лимузини и доставчици непрекъснато носят провизии и се грижат за големите и не чак толкова големи величия от академичния и индустриалния свят, с които Самюъл Уинтърс е свързан. Цял взвод яки млади градинари поддържаха мястото в безупречен вид, като същевременно обслужваха несекващия поток от гости. Имението приличаше на многофункционален научноизследователски център, собственост на някой мултимилионер, който няма какво да крие.
За да се съхрани тази илюзия, всички сметки по поддръжката се получаваха от счетоводителите на Самюъл Уинтърс, които незабавно ги уреждаха и изпращаха копия на личния адвокат на историка, а той от своя страна ги връчваше в Държавния департамент за възстановяване на разходите. Това споразумение беше просто и изгодно за всички страни, както просто и изгодно бе за Уинтърс да предложи на президента Лангфорд Дженингс конгресменът Евън Кендрик да се усамоти и да избяга за няколко дни от репортерите в „безопасната“ къща на юг от имота му, която в момента не се ползвала. Президентът се съгласи с благодарност и каза, че ще възложи подробностите на Хърб Денисън.
Милош Варак свали огромните слушалки от главата си и изключи електронния пулт на масата пред себе си. Завъртя стола наляво, натисна едно копче върху стената и веднага дочу почти безшумното спускане на параболоидната антена на покрива. После стана и закрачи безцелно около сложното комуникационно съоръжение в звуконепроницаемото студио в сутерена на Самюъл Уинтърс. Беше разтревожен. Не можеше да проумее това, което току-що бе подслушал в „стерилната“ къща.
Както недвусмислено бе заявил служителят от Държавния департамент, разузнавателните служби във Вашингтон изобщо не подозираха за съществуването на Еманюел Уайнграс. Те нямаха представа, че „възрастният арабин“, който Евън Кендрик бе довел със себе си от Бахрейн, е не друг, а Уайнграс. Както се бе изразил Суон, той се бе „отплатил“ на конгресмена за успешната му мисия в Оман, като тайно бе извел Уайнграс от Бахрейн и също толкова тайно го бе прехвърлил в Съединените щати предрешен и под чуждо име. Човекът и дегизировката му бяха изчезнали по бюрократичен път — старият архитект практически не съществуваше. Суон е бил принуден да прибегне до тази измама и заради връзките на Уайнграс с Мосад, но Кендрик беше разгадал хода му. Всъщност конгресменът сам бе взел изключителни мерки да скрие присъствието и самоличността на възрастния си приятел. Милош беше научил, че старецът е постъпил в болница под името Манфред Уайнщайн, бил е настанен и стая с отделен вход в частното крило и след изписването си се е върнал в Колорадо с частен самолет.
Всичко е било скрито-покрито: името Уайнграс не е било регистрирано никъде. И по време на няколкомесечното си възстановяване сприхавият архитект рядко беше напускал къщата и никога не бе посещавал места, където познаваха конгресмена. „Дяволите да го вземат!“, помисли си Варак. Еманюел Уайнграс не съществуваше освен за шепа близки познати на конгресмена като доверената му секретарка и съпруга й, арабското семейство във Вирджиния и три медицински сестри, чието изключително високо възнаграждение изискваше и да си държат устата затворена.
Варак се върна при пулта, изключи копчето за запис, превъртя лентата и намери думите, които искаше да чуе отново.
„— Значи разузнавателните служби във Вашингтон изобщо не подозират за ролята на Уайнграс в Оман?