Ейдриън Рашад беше застинала с безизразно лице и яростен поглед.
— Невеж безочлив дилетант — произнесе тя бавно с жлъчен глас.
— Можете да ме наричате както искате — започна ядосано Евън, — но аз ще…
— Защо не се поразходим, господин конгресмен? — прекъсна го жената от Кайро, като прекоси стаята и отиде до френския прозорец с изглед към някакъв пристан на скалистия бряг на Чесапийк Бей.
— Какво?
— Атмосферата тук е доста тягостна. Ще ми се да се поразходим, ако може.
Рашад посочи с ръка навън, после кимна два пъти, сякаш издаваше заповед.
— Добре — смотолеви объркан Евън. — Там отзад има страничен изход.
— Видях го — каза Ейдриън-Калейла и се отправи към вратата в другия край на стаята.
Излязоха в застлан с плочник вътрешен двор, граничещ с добре поддържана морава, през която имаше пътека за пристана. По-рано на него може и да бе имало лодки, завързани за пилоните или за шамандурите, които са подскачали на вълните, но заради есенните ветрове те вече бяха прибрани.
— Продължете тирадата си, господин конгресмен — подкани дълбоко законспирираната специална агентка на ЦРУ. — Защо да ви лишавам от нея!
— Не бързайте толкова, госпожице Рашад или както там ви е името? — Евън се спря по средата на бетонната пътека. — Ако си мислите, че това са празни приказки, грешите…
— Не спирайте, за Бога! Щом искате да говорим, ще ви кажа дори повече, отколкото очаквате да научите.
Брегът на залива вдясно от пристана беше покрит с черен пясък, размесен с камъни — нещо, характерно за Чесапийк Бей; вляво беше навесът за лодки — друга особеност на пейзажа тук. Това, което не беше обичайно освен за по-големите имения, бяха двете горички високи дървета на петдесетина метра северно и южно от пристана и навеса. Там човек можеше донякъде да се усамоти и това бе привлякло тайната агентка от Кайро. Тя тръгна надясно по пясъка и камъните покрай плискащите се вълни. Прекосиха горичката и продължиха да вървят, докато излязоха на голяма скала, извисила се направо от земята до самата вода. Огромната къща вече не се виждаше.
— Тук е добре — каза Ейдриън Рашад.
— Добре ли? — възкликна Кендрик. — За какво беше цялата тази разходка? Не е зле първо да си изясним някои неща. Много съм ви благодарен, задето ми спасихте живота — което не може да се докаже, — но това не означава, че съм длъжен да се подчинявам на заповедите ви, по моето скромно мнение изобщо не съм глупак и смятам, че дори да съм дилетант, вие трябва да отговаряте пред мен, а не аз пред вас! Два пъти мери, веднъж режи, нали така?
— Свършихте ли?
— Още не съм започнал.
— Преди това обаче нека ви отговоря на въпросите, които току-що ми зададохте. С тази разходка исках да се махнем от къщата. Предполагам, знаете, че тя е „безопасна“.
— Разбира се.
— И че всяка ваша дума, дори в тоалетната и банята, се записва.
— Е, знаех, че телефонът се…
— Благодаря, господин дилетант.
— Нямам какво да крия…
— Не викайте. Говорете като мен към водата.
— Какво? Защо?
— Защото може да ни подслушват с електронна апаратура. Но дърветата ще разсеят звука, тъй като няма преки визуални лъчи…
— Какво?
— Лазерите доста усъвършенстваха техниката…
— Какво?
— Млъкнете! Говорете шепнешком.
— Повтарям, нямам какво да крия. Вие може и да имате, но не и аз!
— Така ли? — попита Рашад, като се облегна на огромната скала и заговори надолу към вълните, които бавно се надигаха от прилива. — Да не искате да замесите и Ахмат в тази история?
— Вече разказах за него. На президента. Той трябва да знае колко ни помогна това момче…
— О, Ахмат ще ви бъде признателен. Ами личният му лекар? Ами двамата му братовчеди, които ви помогнаха и ви охраняваха? Ами Ел Баз и пилотът, който ви закара в Бахрейн?… Те всички могат да бъдат убити.
— Освен за младия султан не съм споменавал конкретно за никой друг.
— Важно е не за кого, а на кого сте разказали.
— За, Бога, та това беше президентът на Съединените щати.
— Който, противно на слуховете, наистина говори с микрофон?
— Разбира се.
— А знаете ли с кого говори? Познавате ли тези хора? Знаете ли дали може да се разчита, че ще запазят тайната, той знае ли? Познавате ли тези, които обслужват подслушвателните устройства в къщата?
— Не, разбира се.