— А за мен ще разкажете ли? Аз съм действаща агентка, успешно внедрена в Кайро.
— Разказах, но само на Суон.
— Имах предвид не шефовете си, които и без това бяха запознати с операцията, защото я ръководеха, а онази къща. Ако бяхте започнали да ме разпитвате вътре, нямаше ли да стане въпрос и за някои от хората, които току-що изброих? И като капак на всичко, господин дилетант, нямаше ли накрая да споменете и за Мосад?
Евън затвори очи.
— Сигурно — каза тихо той и поклати глава. — Ако бяхме започнали да спорим.
— Беше неизбежно и затова ви доведох тук.
— Но те всички са на наша страна! — възрази Кендрик.
— Не се и съмнявам — съгласи се Ейдриън, — но не можем да гарантираме за хора, които не познаваме и дори не сме виждали, нали?
— Вие сте параноичка.
— Професионална деформация, господин конгресмен. Мисля, че дотук успях убедително да ви докажа колко малко познавате „безопасните“ къщи. Пропускам въпроса кой на кого заповядва, защото е безсмислен, и се връщам към първоначалния проблем. По всяка вероятност не съм ви спасила живота в Бахрейн, по-скоро обратното, заради онова копеле Суон ви поставих в незащитимо положение, което ние и някои летци наричаме „точка на невъзвратимостта“. Вас ви бяха отписали, господин Кендрик, и аз се възпротивих.
— Защо?
— Защото не ми бяхте безразличен.
— Защото се…
— Това също е без значение. Бяхте свестен човек, който се опитваше да направи нещо порядъчно, без да притежава необходимата подготовка. Както се оказа, други са ви помогнали много повече от мен. Аз дочаках новината, че успешно сте излетели от Бахрейн, в кабинета на Джими Грейсън й двамата изпитахме огромно облекчение.
— Грейсън ли? Той е един от седмината, които са знаели, че съм в Оман.
— Научи го в последния момент — уточни Рашад. — Дори и аз не посмях да му кажа. Трябваше да го разбере от Вашингтон.
— Както ми съобщиха в Белия дом, вчера сутринта са го въртели на шиш.
— Защо?
— Да разберат дали не се е раздрънкал.
— Джими да се раздрънка? Това е по-глупаво и от подозрението ви към мен. Грейсън дава мило и драго да получи директорско място. А от друга страна, на него му се иска по-малко, отколкото на мен, да му прережат гърлото или да го обезобразят.
— Доста лесно произнасяте тези думи. Много бързо ви идват на езика, дори прекалено бързо.
— За Джими ли?
— Не, за вас самата.
— Ясно. — Жената, която се бе представила като Калейла, се дръпна от скалата. — Мислите, че съм репетирала всичко това — сама, разбира се, защото нямах възможност да се свържа с никого. И тъй като съм отчасти арабка…
— Влязохте в стаята така, сякаш очаквахте да видите точно мен. Не бяхте особено изненадана.
— Вярно, не бях.
— Защо?
— Ами просто прехвърлих възможностите и се досетих, а имах и уговорка с един човек, който ме предпазва от истински изненади. От ден и половина вашето име се превърна в най-голямата сензация в целия средиземноморски район и мнозина са уплашени, аз също. Не само за себе си, а за доста други хора, от чиято помощ се възползвах, за да ви държа под око. Човек като мен си изгражда цяла мрежа от сътрудници, основаваща се на доверието, а точно сега това доверие, моят най-силен коз, е поставено под съмнение. С други думи, господин Кендрик, сам разбирате, че пропиляхте моето време и енергия, а и доста от парите на данъкоплатците да ме върнете тук заради един въпрос, на който би могъл да отговори всеки опитен разузнавач.
— Твърде е възможно да сте ме продали, да сте разкрили името ми за пари.
— На каква цена? Цената на живота ми? Или на живота на хората, които използвах, за да ви следя, и които са важни за мен и за моята работа — а тя, както се опитах да ви обясня в Бахрейн, има истинска стойност за мен. Наистина ли си вярвате?
— О, Боже, вече не знам в какво да вярвам! — призна Евън, като въздъхна и поклати глава. — Всички мои мечти и планове пропаднаха. Ахмат не иска да ме види и аз не мога вече да се върна там, не мога да се върна в Емирствата и изобщо в Персийския залив. Той ще се погрижи за това.
— Нима сте смятали да се връщате?
— Не искам нищо друго на тоя свят. Бях решил да започна нов живот там, където съм постигнал най-големи успехи в работата си. Но първо трябваше да открия един негодник и да си разчистя сметките с него: съсипа всичко и уби толкова невинни хора.
— Махди — прекъсна го Рашад и поклати глава. — Ахмат ми каза. Успяхте. Султанът е млад и ще промени отношението си. След време ще разбере какво сте направили за хората там и ще ви бъде благодарен… Но вие току-що ми отговорихте на един въпрос. Виждате ли, мислех, че вероятно сам сте разгласили тази история, но съм се излъгала, нали?