— Та секретарката с инстинкти на улична котка е започнала да звъни и да разпитва. Сигурно мнозина са се учудили. Дали помни на кого се е обаждала?
— Не знам. Не съм я питал. Всичко ставаше толкова бързо, поддържах връзка с нея по телефона в самолета от Финикс. Когато пристигнах, тя беше стеснила кръга до четирима-петима души, ала само един беше специалист по Емирствата и заместник-директор на Консулския отдел, франк Суон.
— Интересно дали секретарката си е записала на кого се е обаждала — каза Калейла, като изви глава и се замисли.
— Ще й се обадя.
— Но не оттук. Освен това не съм свършила… И така, отидохте в Държавния департамент да се срещнете със Суон, което означава, че на пропуска са отбелязали името ви.
— Естествено.
— А записаха ли, че излизате?
— Не, поне на пропуска в преддверието. От компютърния център ме свалиха направо в гаража и оттам ме закараха вкъщи с една от служебните коли.
— До вас?
— Да, заминавах за Оман и трябваше да си взема някои неща…
— А как се обръщаше към вас шофьорът? — прекъсна го Калейла. — На име ли?
— Не, нито веднъж. Но ми каза нещо, което ме смая. Поканих го да влезе да закуси или да пие кафе, докато си събера багажа, а той ми отвърна нещо от рода на: „Може да ме застрелят, ако сляза от колата.“ После добави: „Вие сте от «ОХАЙО–40»“.
— Което означава, че той не е бил от отдела — рече бързо Рашад. — Пред къщата ли бяхте спрели?
— Да. Когато слязох, зърнах още една кола на трийсетина метра зад нас, на завоя. Сигурно са ни следвали, защото на улицата няма други къщи.
— Въоръжен ескорт — кимна с глава Калейла. — Суон от първата минута ви е поставил под охрана, и то с пълно право. Не е имал нито време, нито възможност да провери какво сте правили минус едно.
Евън беше озадачен.
— Бихте ли ми обяснили?
— Минус едно означава времето, преди да се свържете с него. Един ядосан богат конгресмен пристига с чартърен полет във Флагстаф и вдига доста шум, че трябва да му дадат самолет до Вашингтон. Отказват му и той отива във Финикс, където без съмнение настоява да получи билет за първия полет до столицата и плаща с кредитна карта, а в самолета се свързва със секретарката си, която притежава инстинктите на улична котка, и й поръчва да намери някакъв човек в Държавния департамент, когото не познава, но е сигурен, че съществува. Тя се обажда — май казахте, трескаво — на доста хора, които не може да не са учудени. Стеснява кръга до четирима-петима души — което ще рече, че за да получи необходимата й информация, е трябвало да се свърже с редица свои познати, които сигурно също са били доста учудени, и накрая вие се появявате в Държавния департамент и настоявате да се срещнете с франк Суон. Права ли съм? В състоянието, в което сте били, сигурно сте употребили точно тази дума?
— Да. Отначало увъртаха, казаха ми, че го нямало, но аз бях разбрал от секретарката си, че е там. Сигурно съм бил непреклонен. Най-после ме пуснаха в кабинета му.
— И след като сте поговорили с него, той е взел решение да ви изпрати в Маскат?
— Е?
— Оказва се, че този тесен и малък кръг, за който говорехте, Евън, не е бил нито толкова тесен, нито толкова малък. Под напрежението, което сте изпитвали, сте действали точно както би постъпил всеки друг на ваше място. Направили сте силно впечатление по време на трескавото си пътуване от водопада Лава до Вашингтон. Пътят ви през Финикс до Флагстаф лесно би могъл да бъде проследен, името и шумното ви настояване да се придвижите възможно най-бързо до столицата са били запомнени от доста хора, особено поради късния час. После се появявате в Държавния департамент, където вдигате още по-голям шум и където, между другото, е отбелязан часът на влизането, но не и на излизането ви от сградата — за да ви пуснат в кабинета на Суон.
— Да, но…
— Оставете ме да довърша, ако обичате — пак го прекъсна Калейла. — Искам и двамата да си съставим пълна картина на случилото се… Разговаряте със Суон, споразумявате се да останете анонимен и веднага след това, както сам казахте, потегляте за Маскат. Първо ви откарват до вас със служебен автомобил и шофьор, който подобно на охраната в преддверието не е бил от „ОХАЙО–40“. Бил е определен от диспечера, а охраната просто си е вършела работата. Тези хора не са сред посветените — не взимат участие в обсъждането на свръхсекретните планове. Но нищо човешко не им е чуждо. Прибрали са се вкъщи и са споделили с жените и приятелите си, защото този ден в обикновено скучната им работа се е случило нещо по-различно. Може дори да са отговорили на въпроси, нехайно зададени им от хора, които са взели за държавни служители.