— И по един или друг начин да са се досетили кой съм…
— Не само те, а и мнозина други във Финикс и Флагстаф, които са разбрали едно. Този важен човек е притеснен, този конгресмен страшно бърза, тази голяма клечка има някакъв проблем. Виждате ли каква следа сте оставили?
— Да, но кой би се заинтересувал от нея?
— Не знам и това наистина ме притеснява.
— А какво да кажа аз? Този тип разби живота ми! Кой ли го е направил?
— Някой, който е намерил някаква пукнатина и е проследил целия ви път от затънтения лагер при водопада Лава до терористите в Маскат. Някой, който случайно е попаднал на следа и затова се е разровил. Може да са били телефонните разговори на секретарката ви или шумът, който сте вдигнали на пропуска в Държавния департамент, или дори нещо толкова неправдоподобно като вероятността да е дочул слуха, че някакъв неизвестен американец е бил посредник в Оман — не, защо да е невероятно, то беше написано и потулено — но може да е накарало някого да се замисли. Тогава и всичко останало си е дошло на мястото и така е стигнал до вас.
Евън сложи ръка върху нейната.
— Калейла, трябва да разбера кой го е направил, на всяка цена.
— Че ние знаем — отвърна тя тихо, с глух глас, сякаш бе разбрала нещо, за което е трябвало да се досети по-рано. — Рус мъж с европейски акцент.
— Но защо? — Думите сякаш изригнаха от устата му и Кендрик дръпна ръката си.
Калейла го погледна съчувствено, ала зад безпокойството в очите й прозираше нейният хладен аналитичен ум.
— За вас вероятно няма нищо по-важно от отговора на този въпрос, Евън, но мен ме безпокои друго и затова съм уплашена.
— Не разбирам.
— Който и да е този блондин, когото и да представлява, той е успял да проникне в архива и да се добере до нещо, което никога не е трябвало да получава. Евън, мога да кажа, че съм изумена, направо потресена, макар че и тези думи са твърде слаби да опишат истинското ми състояние. Не само от начина, по който са се отнесли с вас, но и от това, което са сторили и на нас. Ние сме разкрити, някой е проникнал там, където би трябвало да сме непробиваеми. Щом тези хора — които и да са те — са успели да изровят името ви от най-дълбоките, най-сигурните ни архиви, значи могат да научат и много други неща, до които никой не би трябвало да има достъп. Защото там, където работят такива като мен, това може да струва живота на прекалено много хора.
Кендрик се взря в красивото й изопнато лице и видя страха в очите й.
— Истината казвате, нали? Действително се боите.
— И вие щяхте да сте изплашен, ако познавахте хората, които ни помагат, които рискуват живота си, за да ни снабдят с нужната информация. Всеки ден се питат дали не са направили нещо, с което да се издадат. Мнозина от тях се самоубиха, защото не можаха да издържат на напрежението, други полудяха и изчезнаха в пустинята, предпочетоха да умрат на спокойствие, сами със своя Аллах. Но повечето продължават, защото ни вярват, вярват, че сме искрени и действително искаме мир. На всеки ъгъл се сблъскват с размахващи оръжие безумци и колкото и тежко да е положението, само благодарение на тях не става още по-лошо, с много повече кръв по улиците… Да, уплашена съм, защото много от тези хора са наши приятели — мои и на родителите ми. При мисълта, че и те като вас може да бъдат предадени — и защото вие сте били предаден, Евън, — ми иде да запълзя по пясъците и да умра като тези, които докарахме до лудост. Сред нас има дълбоко законспириран предател, който разкрива на външни хора най-съкровените ни тайни. Във вашия случай този тип се е нуждаел само от едно-единствено име, вашето, но хората в Маскат и Бахрейн се страхуват за живота си. Колко други имена ще бъдат разкрити? Колко други тайни ще бъдат разгласени?
Евън протегна ръка и не само покри нейната, но я взе и я стисна.
— Щом мислите така, защо не ми помогнете?
— Да ви помогна ли?
— Трябва да науча кой ми е причинил всичко това, а вие искате да разберете кой от вашите му е помогнал. Бих казал, че целите ни съвпадат. Как мислите? Мога тихомълком да ви издействам преназначение от Белия дом, защото съм хванал Денисън натясно и той няма как да ми откаже. Всъщност и той гори от нетърпение да открие откъде е изтекла информацията, това му е станало фикс-идея.
Калейла се намръщи.
— Тези неща не стават така. Пък и тук няма да съм на висота. Бива ме само там, няма да съм толкова добра извън обичайната арабска среда.