— Ем Джей, нямаше да успееш, ако се беше оженил. Притежаваш самоувереността на човек, който никога не е бил манипулиран.
Може би.
Но устойчивостта му към манипулациите бе подложена на истинско изпитание, когато във Вашингтон пристигна твърдоглавата дъщеря на неговите приятели, по-упорита от всякога. В Кембридж, щата Масачузетс, се беше случило нещо ужасно и тя беше решила да посвети живота си — или поне част от него — на намаляването на омразата и насилието, от които се разкъсваше нейното Средиземноморие. Не каза на „чичо си Мич“ какво й се бе случило — всъщност не беше длъжна, — но бе непреклонна. Притежаваше необходимата квалификация, говореше еднакво добре английски, френски и арабски и в момента учеше едновременно идиш и иврит. Когато Пейтън й предложи да постъпи в Корпуса на мира, тя захвърли дамската си чанта на пода пред бюрото му.
— Не! Не съм дете, чичо Мич, нито пък съм настроена толкова състрадателно. Интересува ме само светът, от който произхождам, в който съм родена. Ако вие не ме приемате, ще намеря други, които да се възползват от способностите ми.
— Ами ако попаднеш на неподходящи хора?
— Тогава ме вземи при теб, за да ми попречиш!
— Трябва да говоря с родителите ти…
— Няма да можеш! Баща ми се пенсионира — и двамата се пенсионираха и сега живеят на север, в Балтимор. Само ще ги притесниш и ще ми създадат излишни неприятности. Нищо няма да ти струва да ми намериш някаква преводаческа работа или временно консултантско място в търговска фирма! За Бога, чичо Мич, представяше се за някакъв дребен преподавател в университета, а ние си мълчахме.
— Ти не знаеше, скъпа…
— Ами, не знаех! Как само се шушукаше вкъщи, когато пристигаше приятел на чичо Мич и аз трябваше да си стоя в стаята. Ами когато една вечер довтасаха трима с оръжия, каквито не бях виждала никога!…
— Това бяха извънредни ситуации. Баща ти проявяваше разбиране.
— Значи сега е твой ред да проявиш разбиране, чичо Мич. За мен е много важно!
— Добре! — съгласи се Ем Джей Пейтън. — Но и ти трябва да ме разбереш, млада госпожице. Първо ще се наложи да преминеш интензивен курс на подготовка във Феърфакс, щата Вирджиния, в лагер, дето го няма на никоя карта. Ако се провалиш, не разчитай на мен.
— Съгласна — отвърна усмихната Ейдриън Калейла Рашад. — Искаш ли да се обзаложим?
— Не и с теб, млада тигрице. Хайде да вървим на обяд. Ти не пиеш, нали?
— Не.
— Аз обаче ще пия, но няма да се обзаложа с теб.
И слава Богу, че не го направа Кандидатка 1344 завърши с най-добър успех изтощителния десетседмичен курс във Феърфакс, щата Вирджиния, с тази проклета еманципация Ейдриън се бе оказала по-добра от двайсет и шестима мъже. Но тя за разлика от останалите, мислеше си нейният „чичо Мич“, имаше подбуда — беше наполовина арабка.
Всичко това се бе случило преди девет години. А в този петъчен следобед близо десет години по-късно Мичъл Джарвис Пейтън беше направо поразен! Тайната агентка Ейдриън Рашад, която в момента изпълняваше задача в западносредизмноморския сектор с център Кайро, току-що му се беше обадила от автомат в хотел „Хилтън“ във Вашингтон! Какво правеше тук, за Бога? Кой я беше изтеглил от района? Всички агенти на „Специални операции“ и най-вече тя получаваха заповеди единствено от него. Невероятно! И това, че не искаше да дойде в Лангли, а настоя да се срещнат в някакъв затънтен ресторант в Арлингтън, никак не го успокои. Особено след като тя му заяви: