— Благодаря.
Милош взе пакетите с ориз и се запъти към вратата, но думите на магазинера го накараха да се закове на място.
— Ама момичетата май са се оплакали, Евън, изглежда, е станал по-строг към стария си приятел, но ти сигурно знаеш.
— Да, естествено — отвърна Варак, като погледна към мъжа и се усмихна. — А вие как разбрахте?
— Вчера покрай суматохата отпред Мани се беше измъкнал от къщи и Джейк го докара с таксито при Джи-Джи. Показах се на вратата да го поздравя за голямата новина. А той ми извика „Дрън-дрън“ или нещо от сорта и си влезе в кафенето. Тогава видях и една друга кола, приближаваше се бавно отгоре по улицата, а вътре седеше някакъв тип и говореше по телефона — сигурно ги знаеш ония телефони по колите. Спря срещу „Джи-Джи“ и се загледа във вратата. След малко пак се обади по телефона, после се измъкна от колата и влезе в кафенето. Там не се бяха отбивали други клиенти, затова си помислих, че държи под око Мани.
— Ще ги предупредя да бъдат по-внимателни — отвърна все още усмихнат Милош. — Но за да съм сигурен, че наистина е някой от нашите, можете ли да ми кажете как изглеждаше?
— А, гражданин си беше, няма съмнение. С купешки дрехи и зализана коса.
— Тъмна ли?
— Не, червеникава.
— О, този ли! — възкликна убедително Варак. — Горе-долу колкото мен на ръст ли?
— Ами, по-висок беше, и то бая.
— Да де — съгласи се чехът. — Сигурно често се мислим за по-високи, отколкото сме. Но изглежда малко слабоват или може би заради ръста…
— Точно тоя — прекъсна го магазинерът. — Нямаше много месо по кокалите, не като теб, сър.
— Значи е карал кафявия линкълн?
— Абе на мен ми се стори голяма синя кола, но май вече не ги различавам много-много. Всички ми изглеждат еднакви.
— Благодаря ви, сър. Непременно ще предупредя колегите да бъдат по-внимателни. Не бива да разстройваме Мани.
— А, няма страшно, от мен няма да чуе и думица. Прекара тежка операция и щом младият Евън е решил да го държи по-изкъсо, аз съм „за“. Ама и Мани е един — дори Джи-Джи гледа да му разреди уискито.
— Още веднъж ви благодаря. Ще уведомя конгресмена за вашето ценно съдействие.
— Нали не го познаваше?
— Когато се запозная, сър. Довиждане.
Милош Варак запали взетата под наем кола и подкара надолу по улицата, оставяйки зад гърба си универсалния магазин, бръснарницата и кафенето на Джи-Джи. Висок, слаб мъж с пригладена рижава коса и голяма синя кола. Гонитбата беше започнала.
— Не може да бъде! — прошепна Мичъл Джарвис Пейтън.
— Но е така, Ем Джей — каза Ейдриън Рашад от другата страна на застланата с червена карирана покривка маса в дъното на италианския ресторант в Арлингтън. — Всъщност какво знаеше за Оман?
— Беше операция на „ОХАИО–40“ на Държавния департамент, координирана от Лестър Крофърд, който поиска списък на най-добрите ни хора с най-голямата шпионска мрежа в югозападния район. Само това знаех. Може би имаме и по-опитни агенти от теб, но не и с такива контакти.
— Не може да не си се досетил, че става въпрос за заложниците.
— Разбира се, всички си помислихме за това и да ти кажа право, бях доста раздвоен. Знаех за приятелството ти с Ахмат и жена му и вероятно не бях единствен. И макар че не ми се искаше да давам името ти на Лес, ти ни беше вършила много добра работа, а и заради връзките ти със султанското семейство беше просто наложително. Пък и бях наясно, че разбереш ли за личните ми съображения да не те допусна до операцията, ще ми счупиш главата.
— Несъмнено.
— Но ще ти призная един по-малък грях — усмихна се тъжно Пейтън. — Когато всичко приключи, отидох при Крофърд и без заобикалки му заявих, че знам какви са правилата, но трябва да разбера дали си добре. Той ме изгледа с рибешките си очи и ми каза, че си се върнала в Кайро. Май му беше трудно да произнесе дори това… А сега разбирам от теб, че цялата тази проклета история е била разгласена от някой от нас! Операциите на „ОХАЙО–40“ не се разсекретяват с години; често с десетилетия! А някои документи от Втората световна война няма да видят бял свят чак до средата на следващия век.
— Кой отговаря за тях, за досиетата, Ем Джей?
— Те просто са обречени на забрава — складират се в държавни хранилища из цялата страна с въоръжена охрана и алармени системи, които в случай на тревога се свързват мигновено с Вашингтон и изпращат сигнали не само на нас, но и в Държавния департамент, в Министерството на отбраната и в Белия дом. Разбира се, с развитието на съвременните компютри през последните двайсетина години повечето се съхраняват върху дискети, достъпът до които е закодиран и шифърът се съгласува поне между три разузнавателни служби и Овалния кабинет. Само особено важните оригинали се запечатват, и прибират. — Пейтън сви рамене. — Забравата, скъпа. Тя е най-сигурното средство срещу любопитните и крадците.