Откри два от трите възможни капана, единият от които беше толкова опасен, че му подсказа: в тази кола има тайни, много по-ценни от дрехи или бижута, или дори от секретни документи. По долните рамки на прозорците бяха пробити дупчици, замазани с боя — от тях излизаха струйки безопасен газ, който би обезвредил за известно време евентуалния неканен гост. Първоначално това изобретение беше предназначено за дипломатите в размирните страни, където бе еднакво важно не само да се залавят атентаторите, но и да се спасява човешки живот. Газът можеше да се пусне от шофьора при нападение или от алармената инсталация, ако колата беше празна. Механизмът вече се продаваше на пазара и се говореше, че доставчиците не успявали да удовлетворят многобройните заявки на богаташите по целия свят.
Варак се огледа, после заобиколи бързо лимузината, бръкна в джоба си и се сниши до земята в близост до ауспуха. Пропълзя отдолу и веднага се захвана за работа — след по-малко от минута и половина се измъкна изпод колата, изправи се и хукна към гората. Гонитбата беше започнала, а сега, заедно с него — и чакането.
След четирийсет и една минути видя висок слаб мъж, който слизаше по пътя. Беше облечен в тъмен костюм с разкопчано сако, под което се показваше жилетка — червеникавата му коса бе пригладена назад. Някой началник, помисли си Милош, не е лошо да се понаучи на тактика. В операциите никога не биваха включвани рижи агенти — бе неразумно. Мъжът отключи първо предната дясна врата, после заобиколи колата и отключи и вратата на шофьора. Преди да я отвори обаче, се наведе, очевидно имаше още една ключалка, после пак се изправи и се качи в автомобила. Запали го.
Мощният двигател се задави, изведнъж нещо под шасито изтрополи и последва взрив, съпроводен от шума на смачкан метал. Заглушителят и ауспухът станаха на парчета и от всички страни автомобилът запуши. Варак приклекна с кърпа на устата и изчака да се разсеят облаците дим, които, докато се вдигаха към небето, се задържаха по короните на дърветата. После бавно се изправи.
С хирургическа маска на лицето и пистолет в ръката, шофьорът също наблюдаваше пушекът, но и се озърташе да види откъде ще го нападнат. Не се показа обаче никой и това явно го обърка. Той вдигна телефона в колата, ала се поколеба дали да набере и Милош знаеше защо. Ако обезпокоеше шефовете си на петдесет, петстотин или пет хиляди километра оттук заради някаква дребна техническа неизправност, щяха да го скастрят. Остави слушалката и включи двигателя на скорост. Надигна се оглушителен вой и мъжът мигновено го угаси. Такъв автомобил не биваше да бие на очи. Човекът трябваше да се свърже със сервиз, за да изтеглят колата на буксир и да я ремонтират. И все пак?… Отново зачакаха близо двайсет минути — въпреки рижавата коса мъжът беше професионалист. Явно убеден, че не го заплашва нищо, слезе предпазливо от колата и я заобиколи с пистолет в едната ръка и фенерче в другата. Продължи да се озърта, докато Варак се промъкваше безшумно в храсталака. Рижавият внезапно клекна и освети с фенерчето шасито. Милош знаеше, че разполага само с няколко секунди, за да стигне до пътя: мъжът всеки момент щеше да забележи разширяващата се при загряване пластмаса в ауспуха и следите от джобно трионче с диамантено острие върху шумозаглушителя. Приведеният под колата човек ги видя тъкмо когато Варак разгръщаше храстите на два метра.
— Господи! — възкликна стройният и елегантен мъж и отскочи назад, като се завъртя първо наляво, после надясно с насочения пистолет и накрая се обърна с гръб към Милош.
Чехът вдигна третия предмет, който бе взел от дипломатическото куфарче — пневматичен пистолет със стрелички. Отново разтвори шубрака и стреля. Наркотичната стрела улучи целта, забивайки се във врата на непознатия. Червенокосият се извърна рязко назад, изпусна фенерчето и отчаяно се замъчи да изтръгне дразнещата го игла. Колкото по-трескави движения правеше, толкова по-бързо кръвта нахлуваше в главата му, а заедно с това се ускоряваше и циркулацията на серума в тялото му. След някакви си осем секунди мъжът се строполи на земята, като все още се съпротивляваше на ефекта на наркотика, докато накрая не остана да лежи неподвижен на селския път. Варак излезе от гората и побърза да го скрие сред дърветата, после се върна за пистолета и фенерчето. След това го претърси за документи, които без съмнение щяха да се окажат фалшиви.