— Неблагодарно копеле — ядосваше се заядливият Ърнест Фоксли от телевизията. — Аз ти дадох първия шанс, първата възможност за изява.
— Май не ме разбираш — отвърна му Кендрик. — И през ум не ми е минавало да се изявявам.
Известният телевизионен водещ помълча и след малко отвърна:
— Знаеш ли какво? Вярвам ти. Защо ли?
— Защото ти казвам истината, а ти си ненадминат в професията си.
— Благодаря ти, момче. Ще кажа да те оставят на мира, но недей да ни поднасяш повече изненади.
Нямам намерение да изненадвам никого, мислеше си ядосано Кендрик, докато караше в ранния декемврийски следобед през Вирджиния. Къщата му във Феърфакс се бе превърнала в нещо като база на Калейла, а благодарение на Мичъл Пейтън от Централното разузнавателно управление имението беше доста променено. Директорът на „Специални операции“ се бе разпоредил най-напред пред двора да бъде издигната висока тухлена стена с голяма бяла порта от ковано желязо, която се отваряше електронно. Цялото имение бе заобиколено с не по-малко висока ограда от метал, толкова дебел, че можеше да бъде пробит само с взрив, оксижен или флекс, шумът от който щеше да привлече цял взвод от охраната. След това Пейтън бе наредил в кабинета на Евън да се монтира непрекъснато „контролиран“ телефон с лампови разклонения в другите стаи: замигаше ли някоя от лампите, който я видеше, трябваше да иде веднага при апарата. До телефона бе сложен компютър, прикачен към модем, който го свързваше единствено с личния кабинет на директора на „Специални операции“. Ако той решеше да чуе мнението на Калейла или конгресмена по някой въпрос, необходимата информация биваше предавана мигновено по принтера, ала копията се нарязваха на ситно и се изгаряха.
В съответствие с обявените от президента мерки за сигурност хората от „Специални операции“ бяха побързали да поемат отговорността за охраната на героя от Оман срещу евентуално отмъщение на терористите. В началото Кендрик беше впечатлен от предохранителните мерки. Само час, след като една президентска лимузина го беше взела от имението в Мериланд, Мичъл Пейтън започна да следи всяка негова крачка — в известен смисъл, да се разпорежда с живота му. Телефонът и другата апаратура бяха монтирани по-късно, доста по-късно, заради вироглавостта на Калейла. Тя бе отказала да се премести в къщата на Кендрик, но след като живя осемнайсет дни на хотел и трябваше да се среща с Евън и чичо си Мич на неудобни отдалечени места, Пейтън тропна с крак.
— По дяволите, скъпа, не мога да инсталирам необходимото оборудване в хотела, а няма как да оправдая наемането на обезопасена къща само за един човек от екипа си. Пък и съобщих официално във Вашингтон, че си напуснала ЦРУ. Не можем да те използваме вече в Кайро. Така че нямаш избор.
— Опитах се да я убедя — намеси се и Кендрик — тримата седяха в сепарето на един ресторант отвъд границата с Мериланд. — Ако се притеснява, че ще я одумват, ще дам обява в „Конгрешънъл Рекорд“, че леля ми е дошла на гости. Старата ми леля, която си е направила пластична операция на лицето. Какво ще кажеш?
— Идиот такъв. Добре де, ще се преместя.
— Какво оборудване? — обърна се Евън към Пейтън. — От какво имате нужда?
— Тези неща не могат да се купят — отвърна директорът на отдела в ЦРУ. — Само ние можем да ги инсталираме.
На следващата сутрин пред къщата спря аварийна кола. Охраната от ЦРУ й махна да влезе и мъжете в униформата на телефонни техници се захванаха за работа едновременно с двайсетината строители, които зидаха стената, и други десетима, довършващи непробиваемата ограда. Техниците се катереха от стълб на стълб, опъвайки жица от една разпределителна кутия, от която се отделяше и кабел към покрива на Кендрик. Втори камион зави към задния вход и бе вкаран в гаража, където носачите разтвориха компютърната конзола и я пренесоха в кабинета на първия етаж. След три часа и двайсет минути оборудването на Мичъл Пейтън беше инсталирано и пуснато в действие. Същия следобед Евън взе Калейла от хотела на авеню Небраска.
— Привет, лелче.
— Да сложим на вратата на спалнята резе — отвърна му тя през смях, а после пусна найлоновия плик в мрежата зад седалката и се качи в колата.