Варак се приближи до самотната фигура в дъждобран край скалите на един вълнолом на няколкостотин метра от високата внушителна ограда на летището на Военноморските сили.
— Благодаря ви, че дойдохте на срещата — каза любезно Милош.
— По телефона ми се стори, че говорите с акцент — отвърна елегантният мъж с мургаво лице и приятен глас. — Да не сте пратеник на Москва? Сбъркали сте адреса.
— Да съм комунист ли? Ами, няма такова нещо. Аз съм чистокръвен американец и вашият consiglieri спокойно би могъл да ме представи във Ватикана.
— Намекът ви е обиден, да не говорим, че е абсолютно неточен… Но по телефона ми надрънкахте толкова глупости, че събудихте любопитството ми и затова съм тук.
— При всички положения съм ви благодарен, че дойдохте.
— Подтекстът беше ясен — прекъсна го агентът от президентската охрана. — Вие ме заплашихте, сър.
— Съжалявам, че сте се засегнали, не съм искал да ви обиждам. Само ви казах, че съм подочул нещичко за допълнителните услуги, които предлагате.
— Стига сте увъртали…
— Няма причина да се държите грубо — отвърна вежливо Варак. — Исках само да ви изясня позицията си.
— Вие нямате никаква позиция — натърти държавният служител. — Документите ни са в ред, нали разбирате какво имам предвид.
Чехът пристъпи от крак на крак върху пясъка и изчака да заглъхне тътенът на реактивния самолет, който току-що бе излетял от летището.
— Казвате, че няма нищо черно на бяло, тоест не ви се говори по конкретни въпроси, защото се боите да не нося записващо устройство. — Варак разкопча сакото си и го разтвори. — Хайде, претърсете ме. И аз не искам гласът ми да бъде записан заедно с вашия… Е, почвайте! Пистолета ще държа в ръка, но няма да ви попреча.
Телохранителят от Белия дом се колебаеше намусен.
— Много сте сговорчив — каза той, но не се помръдна.
— От друга страна — побърза да добави Милош, — бихме могли да избегнем тази неловка ситуация, ако прочетете това, което съм ви приготвил.
Чехът пусна сакото си, бръкна в джоба и извади няколко сгънати листа. Разтвори ги със замах и ги подаде на мъжа от президентската охрана.
Той ги зачете с присвити очи и разтегнати в полуозъбена усмивка устни — за секунди мъжественото му и доста привлекателно лице погрозня.
— С тебе е свършено — прошепна тихо мафиотът.
— А, не бързай толкова! Загазя ли аз, и ти ще си изпатиш. Копоите ще се нахвърлят върху теб като глутница побеснели кучета, докато босовете си пийват отлежало вино, червено като кръвта ти, в очакване на вестта за твърде мъчителната ти смърт. Писмени доказателства ли искаш? А това какво е? Имена, дати, време, място — и срещу всяко от тях резултатите от сексуалната услуга, или по-скоро от шантажа ти. Поправки към законите, сключени договори, държавни проекти, одобрени или отхвърлени в зависимост от отпуснатите суми. Списъка си го бива. И откъде води началото си всичко това? Я да отгатна! От най-невероятния източник, който можем да си представим… От един таен телефон, регистриран на фалшиво име и адрес, но намиращ се в апартамента на служител от президентската охрана.
— Момичетата са мъртви… Момчетата също…
— Не ги вини. Те не са имали по-голям избор от теб сега. Наистина, за предпочитане е да ми помогнеш, вместо да се дърпаш. Извънслужебните ти занимания не ме интересуват — ако не ти, някой друг ще върши тази работа горе-долу със същите резултати. От теб искам само някои сведения, в замяна на което ще изгоря тези листове. Е, трябва да ми повярваш от честна дума, но явно ще се наложи пак да прибягна до услугите ти и ще бъде глупаво да разгласявам тази информация, а бъди сигурен, че не съм глупак.