— И какво за него?
— Уж е в Париж, а всъщност не е там. Живее в дома на Кендрик в Колорадо без виза или някакъв друг имигрантски статут.
— Е?
— Конгресменът, на когото предстои да бъде миропомазан, е довел стареца за операция, която му е спасила живота.
— И?
— Еманюел Уайнграс ще получи повторна криза, която ще го убие. Кендрик няма да се отдели от него, докато боледува, а след това ще бъде много късно да се включи в предизборната кампания. Държа да си получа десетте милиона, Анди.
27
Варак се вглеждаше изпитателно в лицата на хората от Инвър Брас около кръглата маса, огрени от светлината на месинговите лампи пред тях. Чехът се мъчеше да се съсредоточи, защото вниманието му бе раздвоено.
Мереше всяка дума, която изричаше, като следеше как ще реагират събеседниците му. Никой от тях не трепна — по лицата им изобщо не се мярна учудване или страх, когато той постепенно и логично стигна до въпроса за сегашния президент на Съединените щати и неговия екип, споменавайки между другото невинните подробности, които бе научил от внедрения в охраната мафиот. Нищо, само безизразни втренчени погледи. Но Варак продължаваше да говори убедително, разкривайки едва осемдесет на сто от истината, и да наблюдава очите на петимата души около масата.
И докато гледаше тези лица с изострени от светлината черти, както винаги те му заприличаха на великани. Но не всички — един от тях беше издал, че Еманюел Уайнграс е в Меса Верде, щата Колорадо, за което не подозираха и най-тайните служби във Вашингтон. Един от тези хора с неясни лица беше предал Инвър Брас. Кой ли?
Самюъл Уинтърс? Наследник на богата американска фамилия, натрупала в края на миналия век пари от железниците и петролните кладенци. Уважаван учен, доволен от привилегирования си живот, съветник на президенти с различна партийна принадлежност. Велик човек в мир със себе си. Или не беше тъй?
Джейкъб Мандел? Прочут, гениален финансист, разработил и наложил редица реформи, превърнали комисията за ценни книжа и борсови операции в жизнен и много по-уважаван орган на Уолстрийт. От бедно еврейче в Долен Истсайд той се бе издигнал дотам, че бе на „ти“ с финансовите барони; разправяха, че никой свестен човек, който го познава, не би го нарекъл свой враг. Подобно на Уинтърс Мандел заслужаваше напълно почестите, с които бе удостоен, а те не бяха никак малко. Но може би имаше и други, към които тайно се стремеше?
Маргарет Лоуел? И тя бе наследница на потомствено богата фамилия от Ню Йорк — Палм Бийч, но съдбата й бе малко необичайна. Лоуел бе блестяща юристка, отказала се от доходната професия на нотариус, за да стане адвокатка. Трудеше се неуморно, отстояваше интересите на потиснатите, безимотните и онеправданите. Освен това се занимаваше и с научна дейност и мнозина шушукаха, че тя ще бъде следващата жена във Върховния съд. Но дали с адвокатската практика Лоуел не прикриваше някакви други свои домогвания?
Ерик Съндстром? Гениален изобретател на наземна и космическа техника, той бе регистрирал над двайсет патента, огромните приходи от които бе предоставил на технически и медицински институти. Изключителният му ум не личеше от ангелското му лице, рошавата рижава коса, дяволитата усмивка и силното чувство за хумор — сякаш ученият се чувстваше неудобно от многобройните си таланти и дори бързаше да се направи на леко обиден, когато го изтъкваха. А не беше ли скромността му фалшива, а сърдечността — престорена?
Гидиън Лоуган? Може би най-сложният характер измежду петимата и вероятно защото беше чернокож, най-трудният за разбиране. Бе натрупал цяло състояние от недвижими имоти, но никога не забравяше откъде е започнал и все включваше фирми на чернокожи в своите проекти. Разправяха, че по този начин допринасял много повече за защитата на човешките права, отколкото всички други компании в Щатите. И сегашният президент, и неговият предшественик му бяха предлагали различни правителствени постове, но Лоуган им бе отказал, убеден, че е по-полезен за страната си като уважаван и независим бизнесмен, отколкото ако се обвърже с някоя партия и нейната политика. Напълно отдаден на работата си, той си позволяваше една-единствена прищявка — да прекарва някои почивни дни в разкошното си имение на Бахамските острови, където ловеше риба на четиринайсетметровата си яхта със съпругата си, за която бе женен от дванайсет години. А може би легендата Гидиън Лоуган не беше пълна? Определено да. От вихрения му, главоломен живот се губеха няколко години, през които той сякаш не беше съществувал.
— Милош! — обади се Маргарет Лоуел, подпряла се с лакът на масата и положила глава върху разперените си пръсти. — Как, по дяволите, са успели да запазят в тайна заплахите срещу Болинджър? Особено след като към него е била прикрепена специална част на ФБР.