Дали да не зачеркне Маргарет Лоуел? Тя отваряше кутията на Пандора, на дъното на която се намираше шефката на вицепрезидентската канцелария.
— Сигурно благодарение на указанията на госпожа Ванвландерън, на нейната административна дарба.
Милош Варак наблюдаваше очите, мускулите на лицата, челюстите… Нищо. Не се издаваха. Но един от тях знаеше! Кой ли?
— Доколкото разбирам, това е съпругата на Андрю Ванвландерън — обади се Гидиън Лоуган. — Анди бой, както му казват, е особено щедър в предизборните кампании, но защо ще назначават жена му на такъв пост?
Дали да не зачеркне Гидиън Лоуган? Той разбърка кутията.
— Май знам отговора — отвърна Джейкъб Мандел. — Преди да се омъжи за Ванвландерън, нямаше равна в бизнеса. Знам две компании, които е спасила от банкрут и е превърнала в доходни предприятия. Казват, че била ужасно агресивна, но никой не отрича способностите й на ръководителка. Напълно подходяща е за тази работа — ще разгони всички политически подлизурковци.
Дали да не зачеркне Джейкъб Мандел? Той съвсем спокойно я хвалеше.
— Срещал съм я веднъж — натърти Ерик Съндстром, — и честно казано, ми се видя голяма мръсница. Бях решил да даря приходите от един патент на медицинския институт „Джонс Хопкинс“, а тя искаше да посредничи.
— Че какво толкова е имало да посредничи? — попита юристката Лоуел.
— Разбира се, че бе излишно — отговори Съндстром. — Но госпожата се опита да ме убеди, че толкова голямо дарение се нуждаело от човек, който да се увери, че парите отивали по предназначение, а не за поредния ритнитопковец.
— Може би е имала право — кимна правистката, сякаш съдейки от собствен опит.
— Не и в този случай. Да бяхте я чули как го каза! Пък и ректорът на института ми е стар приятел. Тя щеше толкова често да му вади душата, че да го принуди да ми върне дарението. Мръсница, голяма мръсница.
Дали да не зачеркне и Ерик Съндстром? Той не изпитваше никакви угризения да я ругае.
— Не я познавам — намеси се Самюъл Уинтърс, — но знам, че беше омъжена за Емъри Фрейзиър-Пайк, доста уравновесен лондонски банкер. Нали го помниш, Джейкъб?
— Разбира се. Играехте поло и ти ме представи като човек, който оглавява неизвестен филиал на Ротшилд, в което той май повярва.
— Доколкото разбрах — продължи Уинтърс, — горкият Фрейзиър-Пайк се хванал с някаква фирма с нейно участие, която му струвала доста пари, но пък за сметка на това се сдобил със съпруга. Ставаше въпрос за компанията „Оф Шор Инвестмънтс“.
— Хубаво се е наредил — добави Мандел. — Там в компанията бяха мошеници. Трябвало е да се допита до понитата си за поло или дори до неизвестния човек на Ротшилд.
— Вероятно го е направил. Старият Емъри бързо се разведе, нали си пада малко моралист. Може да е била и мошеничка.
Дали да не зачеркне Самюъл Уинтърс? Предателят в Инвър Брас не би изказал подобни подозрения.
— Значи донякъде я познавате — установи уж между, другото Варак.
— Аз не — сякаш побърза да се оправдае Маргарет Лоуел, — но след като чух останалите, мога да ви кажа кой още я познаваше — и то не донякъде, а доста добре. Моят бивш мъж, голям женкар — точно заради тази Фрейзиър-Пайк се разведохме.
— Уолтър ли? — Ив израза, и в гласа на Съндстром се долавяше комично неверие.
— Мъжлето ми започна толкова често да пътува по служба до Лондон, че се учудих дали не са го направили съветник на короната, все ми повтаряше, че този Фрейзиър-Пайк бил неговият банкер там. Прислужницата ми се обади в кантората, че някой си ФП от Лондон търсел спешно моя Казанова, а тя не знаела къде да го намери. Даде ми номера и аз позвъних, отговори ми някаква жена, която взех за секретарка, и й казах, че М. Лоуел търси ФП. След което едва не бях оглушена от темпераментен глас, който буквално изрева: „Скъъпи, утре пристигам в Ню Йорк и ще прекараме заедно цели пет дни!“ Аз отвърнах: „Прекрасно!“, и затворих.
— Тя си подбира хората, с които се свързва — засмя се Гидиън Лоуган. — Анди бой Ванвландерън ще я отрупва с пари и скъпоценности, докато му писне.
Варак трябваше бързо да смени темата. Ако на масата имаше предател, в което чехът не се съмняваше, Ардис Ванвландерън щеше да научи всичко казано тук по неин адрес и той не можеше да позволи разговорът да продължи.
— По думите ви се разбира, че има и много способни авантюристи. Но това не е толкова важно. — „Наблюдавай ги! Всички до един!“ — каза си наум и продължи: — Тя е предана на вицепрезидента, което всъщност е без значение за нас… Да се върнем на кандидата. Всичко върви по план. Вестниците от Средния запад и най-вече в Чикаго първи ще започнат да превъзнасят качествата му и в уводни статии, и със специални материали. Всички разполагат с подробна биография на Кендрик, както и със записите от заседанията на комисията „Партридж“, на предаването на Фоксли и на доста интересната пресконференция, която даде нашият човек. Името му ще гръмне в цялата страна.