— А как се свързахте с тях, Милош? — попита Самюъл Уинтърс, който ръководеше срещата. — Имам предвид вестниците и журналистите.
— Чрез комитета, който основахме съвсем законно в Денвър. След като бе посято, семето бързо даде кълнове. Членовете на партията в Колорадо са доста ентусиазирани, особено след като парите са предоставени от хора, които настояват да останат анонимни. Партийните функционери в щата виждат в Кендрик един многообещаващ кандидат и са доволни, че ще получат средства за предизборната му кампания, както и че Колорадо ще бъде в центъра на вниманието. Какъвто и да е резултатът, те не губят нищо.
— Тези „средства“ могат да ни създадат съдебни проблеми — обади се Маргарет Лоуел.
— Няма страшно, госпожо. Те ще бъдат превеждани на части, които няма да надхвърлят сумите, определени в избирателния закон, а той според мен е доста неясен, да не кажа двусмислен.
— Ако ми потрябва юрист, ще ти се обадя, Милош — усмихна се Лоуел и се облегна.
— Получихте списък на вестниците с имената на ангажираните засега редактори и репортери…
— И той трябва да бъде изгорен — прекъсна го тихо Уинтърс.
— Разбира се, естествено, няма съмнение — отвърнаха тихо в хор останалите.
Кой от тях лъжеше?
— Кажи ми, Варак — намеси се Съндстром, блестящият учен с ангелското лице. — Доколкото разбирам, нашият кандидат не е проявил и капчица „вътрешен плам“, за който толкова сме чували. И който е жизненоважен. Все пак и той трябва да поиска поста.
— Ще го поиска, сър. Вече сме наясно, че е от тъй наречените кабинетни активисти, които се изявяват само когато го налага обстановката.
— За Бога, Самюъл, да не е и талмудист?
— Едва ли, господин Мандел — отвърна чехът, като си позволи лека усмивка. — Имах предвид, че без съмнение бедният…
— Добре го каза, Милош.
— Благодаря, сър, много сте любезен. Но мисълта ми беше, че в два драматични случая в живота си, единият от които е бил особено опасен за него, е предпочел най-трудния начин на действие, защото е почувствал, че би могъл да промени нещата към по-добро. В първия е решил да измести един продажен конгресмен, а вторият, разбира се, е Оман. Накратко, трябва още веднъж да бъде убеден, че личността и качествата му са необходими — изключително необходими за доброто на страната.
— Трудна работа — вметна Гидиън Лоуган. — Явно е реалист и оценява съвсем трезво способностите си. Ами ако отсече: „Не ставам!“ Какво ще правим?
Варак се огледа с израза на човек, който иска да бъде разбран.
— Предлагам да стане символично, сър.
— Как така? — попита Мандел, като свали очилата си с метални рамки.
— Например сегашният държавен секретар, въпреки че често е критикуван от колегите си и от Белия дом като вироглав книжен плъх, е най-разумният в администрацията. Подочух, че е успял да предотврати редица прибързани действия, препоръчани от съветниците на президента, защото той го уважава…
— То оставаше да не го уважава — възкликна Маргарет Лоуел.
— Мен ако питате, европейското лоби ще се разпадне без него — обади се Уинтърс.
— Без него не би имало никакво лоби — съгласи се Мандел — върху лицето му, обикновено спокойно, сега се четеше гняв. — Той е като маяк на здравия разум сред това море от обезумели неандерталци.
— Извинявайте, сър? Като символ ли да тълкуваме думата „маяк“?
— Естествено — отвърна Гидиън Лоуган. — Държавният секретар олицетворява здравия разум и умереността. Всички го уважават.
— Той смята да се оттегли — каза простичко Варак.
— Какво? — Съндстром се изопна на стола. — Толкова е предан на Дженингс, че няма да си го позволи.
— А почтеността няма да му позволи да остане и занапред на този пост — отсече Уинтърс.
— Но от лоялност — обясни Варак — се е съгласил след три седмици да участва в конференцията на НАТО по проблемите на Близкия изток в мисията на ООН в Кипър. Така показва, че в администрацията няма противоречия, и дава на хората на президента време да му намерят заместник, който да е приемлив и за Конгреса. А след това ще се оттегли по „неотложни лични причини“, главната от които е безсилието му срещу Националния съвет за сигурност, който непрекъснато му подлага динени кори.