— Канцеларията на конгресмена Кендрик.
— Ани, не ме прекъсвай — рече бързо и тихо следователят. — И не задавай въпроси…
— Този тон ми е познат, Пади, затова ще те попитам само едно. Той добре ли е?
— Няма и следа от него. Колата му е изчезнала, той не е тук.
— Но другите са…
— Не ме питай нищо друго, тигърче, сега аз ще те попитам нещо, дано си в състояние да ми отговориш.
— Какво?
— С кого в ЦРУ работи Евън?
— Направо с частта.
— Не. Някой друг. По-нависоко. Сто на сто има някой.
— Чакай малко — възкликна Ани, повишавайки глас. — Разбира се, че има. Но той никога не го споменава… някой си Пейтън. Преди около месец ми каза, че ако този Пейтън се обади, да го свържа незабавно, а ако го няма, да го намеря на всяка цена.
— Сигурна ли си, че е от ЦРУ?
— Да, да, сигурна съм — отвърна замислено госпожа О’Райли. — Една сутрин ми се обади от Колорадо и ми каза, че му трябва телефонът на Пейтън и къде в бюрото да го намеря — в най-долното чекмедже под една чекова книжка. Беше централата на ЦРУ в Лангли.
— Дали още е там?
— Ще погледна. Не затваряй.
Следователят чака не повече от десет секунди, които му се сториха безкрайни заради гледката на голямата, ярко осветена къща зад отворената порта — тя го примамваше, но и криеше опасности.
— Пади?
— Да.
— Намерих го.
— Кажи ми го. Бързо! — Тя му продиктува и О’Райли й нареди нещо, което жена му не можеше да не изпълни. — Стой там, докато не ти се обадя или не дойда да те взема. Разбра ли?
— Защо?
— Да кажем, че не знам докъде се простира всичко това, а аз обичам телешко рагу.
— О, боже — прошепна Ани.
О’Райли не чу жена си, бе прекъснал и вече набираше номера, който му бе дала Ани. След осем непоносими иззвънявания се чу женски глас:
— Централно разузнавателно управление. Канцеларията на господин Пейтън.
— Вие секретарката ли сте?
— Не, сър. Тук е пропускът. Господин Пейтън си тръгна.
— Изслушайте ме, моля ви — каза следователят от Вашингтон съвсем спокойно. — Трябва незабавно да се свържа с господин Пейтън. Не знам какви са правилата, но можете веднъж да ги нарушите, разбирате ли ме? Спешно е.
— Представете се, сър!
— По дяволите, не искам, но няма как. Лейтенант Патрик О’Райли, старши следовател от полицейското управление на окръг Колумбия. На всяка цена трябва да го намерите.
Неочаквано прозвучалият мъжки глас го стресна:
— О’Райли ли? — попита онзи. — Така се казва и секретарката на един конгресмен.
— Да, сър. Не го вдигате тоя телефон… извинете за израза.
— Линията е свързана с апартамента ми, господин О’Райли… Централа, можете да превключите.
— Благодаря, сър.
Нещо изщрака.
— Да, господин О’Райли? Вече не ни слуша никой.
— Да де, но аз съм в компанията на шест трупа на трийсетина метра от колата ми.
— Какво?
— Елате, господин Пейтън, в къщата на Кендрик. И ако не искате името ви да се появи върху първите страници на вестниците, не пращайте други хора от охраната.
— Спокойно — отвърна, смаян, директорът на „Специални операции“. — Смяната става в полунощ и се поема от мъжете вътре в къщата.
— Те са мъртви. Всички са мъртви.
Мичъл Пейтън приклекна го трупа най-близо го портата и присви очи, заслепен от фенерчето на О’Райли.
— Божичко, бил е още дете. Всички са съвсем младички!
— Били са, сър — каза глухо детективът. — Всички в къщата и в двора са мъртви. Загасих повечето лампи, но ще дойда с вас, разбира се.
— Аз трябва… разбира се.
— Но ще го направя само ако ми кажете къде е конгресменът Кендрик — дали е тук, дали е трябвало да е тук, но не е дошъл. Длъжен съм да се обадя на полицията във Феърфакс. И може би ще го направя. Ясен ли съм, сър?
— Повече от ясен, лейтенант. Но засега този проблем или ако предпочитате, тази трагедия не бива да се разчува извън Управлението. Ясен ли съм?
— Отговорете на въпроса ми, в противен случай ще изпълня дълга си и ще се обадя в полицията на Феърфакс. Къде е конгресменът Кендрик? Колата му не е тук и искам да знам дали да бъда спокоен от този факт.
— Ако можете да сте спокоен в тази ситуация, сте много странен човек…
— Мъчно ми е за тези хора, за тези непознати, както ми е било мъчно за стотици други, но Евън Кендрик ми е познат. Така че, ако разполагате с някаква информация, кажете ми я веднага, иначе отивам в колата и ще докладвам по радиостанцията на полицията във Феърфакс.
— За Бога, не ме заплашвайте, лейтенант. Ако искате да знаете къде е Кендрик, питайте жена си!
— Жена си ли?
— Секретарката на конгресмена, в случай че сте забравили.