— Боже мой! — прошепна Евън. — Ти няма да ми помогнеш, ти не можеш!
— Но има един човек, който ще се види с теб и ще те изслуша. Ала срещата трябва да се състои при пълна секретност, навътре в пустинята в планината Джабал Шам.
— Кой е този човек?
— Султанът.
Кендрик не каза нищо. Погледна чашата си. След дълга пауза вдигна очи към Мустафа.
— Аз не идвам като официално лице — каза той. — А султанът е високопоставена личност. Да сме наясно, не изразявам становището на американското правителство.
— Значи няма да се срещнеш с него?
— Напротив! На драго сърце. Но за да няма недоразумения, ще повторя, че нямам нищо общо с разузнаването, с Държавния департамент или с Белия дом, най-малко с Белия дом.
— Това е очевидно — дрехите и цветът на кожата ти го потвърждават. Султанът също не иска да го свързват с теб, както и Вашингтон.
— Я ми припомни — каза Евън, отпивайки. — Старият султан умря около година, след като си заминах, нали? Не съм следил положението тук — естествена реакция, струва ми се.
— Разбирам те. Сегашният султан е негов син — по-скоро е твой, отколкото мой връстник, даже е по-млад. Завършил е училище в Англия, после е следвал в щатите. По-точно в Дартмът и Харвард.
— Казва се Ахмат — прекъсна го Кендрик — беше си спомнил. — Срещал съм го един-два пъти. — Евън се намръщи. — Икономика и международни отношения — добави той.
— Какво?
— Искаше да завърши това. И да получи научна степен.
— Той е образован и умен, но е млад. Твърде млад, за да се справи с проблемите.
— Кога мога да се видя с него?
— Довечера. Преди и други да са надушили, че си тук. — Мустафа погледна часовника си. — След половин час излез от хотела и иди четири преки на север. На ъгъла ще те чака военен джип. Качи се на него, ще те закарат в пустинята на Джабал Шам.
Стройният арабин с мръсна дреха се шмугна в тъмния магазин срещу хотела. Застана мълчаливо до жената на име Калейла — сега тя бе облечена в строг черен костюм, каквито носят деловите жени и който не биеше на очи в приглушената светлина. Жената наместваше внимателно обектива на фотоапарата си. Изведнъж се разнесоха две остри и пронизителни изсвирвания.
— Побързай — подкани я арабинът. — Онзи тръгна. Вече е във фоайето.
— Ще се опитам — отговори жената и измърмори тихичко, както нагласяше обектива. — Не искам много от шефовете, само някаква си прилична техника… Най-после. Готова съм.
— Идва!
Калейла вдигна фотоапарата с инфрачервен обектив за нощни снимки от далечно разстояние. Бързо снима три пъти облечения в арабски дрехи Евън Кендрик.
— Колко ли време ще го оставят жив? — каза тя. — Трябва ми телефон.
ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ
ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО
ЗАПОЧВАЙТЕ
Дневникът бе продължен
Докладите от Маскат са смайващи. Обектът се преобрази в оманец с арабски дрехи и мургава кожа. Движи се на воля из града, явно се среща с приятели и познати отпреди години. Докладите обаче са непълни, защото лицето, следящо обекта, изпраща Всичко чрез ЦРУ, а аз все още не съм разчел кодовете на Управлението за държавите В Персийския залив. Какво ли се крие там? Инструктирал съм апаратурата да се понапъне. Държавният департамент е фасулска работа. Тъй де!
4
Ширналата се знойна пустиня изглеждаше безкрайна в нощта. От време на време луната озаряваше планината Джабал Шам в далечината — извисила се като недостижима страховита грамада на тъмния хоризонт. В плоската като тепсия пясъчна равнина, където никога не духаше вятър, не се виждаха дюните, които свързваме с огромната Сахара. Кафявият военен джип едвам пъплеше по твърдия, виещ се път, подскачаше и поднасяше на пясъчните завои. Докато пътуваха към мястото, където щеше да чака султанът, Кендрик седеше до въоръжения униформен шофьор, както беше инструктиран. Отзад имаше втори човек — офицер, също въоръжен. Още от началото се бяха погрижили за сигурността — едно погрешно според тях движение на Евън, и те заставаха от двете му страни. Поздравиха любезно и после никой от двамата не отрони и дума.
— Тук е пустиня — каза Кендрик на арабски, — защо завиваме толкова често?
— Има много разклонения на пътя, сър — отговори офицерът от задната седалка. — Ако караме по права линия, веднага ще се види откъде сме минали.