— Вече ми е ясно.
— Благодаря, сър. Ох, тоя Мани! Знаете ли, че ме сръга в корема, когато му казах, че поемам командването. Направо ми удари едно кроше!
— Съвсем в негов стил — отбеляза Кендрик и погледна през тъмното стъкло пътя.
Оставаше им да пътуват десет минути до къщата. До Мани.
Прегърнаха се на вратата, Евън стисна много по-здраво стареца, отколкото той него. После Уайнграс му подръпна ухото и му каза:
— Майка ти и баща ти не са ли те учили на обноски? Зад теб стои дама, с която много искам да се запозная.
— О, извинявай — отвърна Евън и се дръпна. — Мани, това е Калейла… Калейла Рашад.
Старият Уайнграс пристъпи напред и пое ръката на Калейла.
— Ние с вас произхождаме от една злочеста земя. Вие сте арабка, а аз евреин, но в тази къща не съществуват такива различия, нито пък предубеждения и трябва да ви кажа, че много ви обичам, задето доставяте такава радост на сина ми.
— О, Боже, вие сте страхотен.
— Да — съгласи се Мани и кимна два пъти.
— Аз също ви обичам, Евън толкова държи на вас. — Калейла прегърна архитекта и притисна лице до неговото. — Имам чувството, че съм ви познавала цял живот.
— Понякога създавам такова впечатление у хората. А понякога обратното, сякаш им почерням живота.
— Не и на мен — каза Калейла и се дръпна, но без да пуска раменете му. — Срещам се с човека-легенда и той се оказва страхотен — добави тя със сърдечна усмивка.
— Не хвърляйте прах в очите на хората, госпожице Тайна агентка. Ще ми развалите реномето… А сега да поговорим по работа, преди да ви представя на останалите. — Уайнграс се обърна в антрето и надникна зад арката. — Чудесно. Момичетата са на верандата, така че имаме на разположение няколко минути.
— Офицерът от ЦРУ вече ни каза всичко — вметна Кендрик. — Дойде да ни посрещне на летището.
— А, Джо ли?
— Джо?
— Те всичките са Джо, Джон, Джим — правило ли ви е впечатление, няма нито един Ървинг и Милтън, но както и да е… Пейтън ми каза, че знаете за семейство Хасан.
— Той знае — прекъсна го Калейла и несъзнателно се пресегна да хване ръката на Евън. Жестът не убягна на Мани и очевидно го трогна. — Какъв ужас…
— Всичко е ужасно, скъпо дете. Добичета, които се избиват помежду си! Каши и Сабри говореха с такава любов за вас, Ейдриън Калейла Рашад, и е излишно да ви казвам какво мислеха за сина ми… Ще скърбим за тях, ще си припомняме какво означаваха те за нас. Но това ще стане по-късно, не сега.
— Мани — прекъсна го Кендрик. — Трябва да уредя…
— Вече съм се погрижил. Ще има тайна мохамеданска служба и останките им ще бъдат прекарани в Дубай, за да бъдат погребани в Аш Шарига. Ковчезите, разбира се, ще бъдат запечатани.
— Господин Уайнграс…
— Не търпеше отлагане. И ако ме наричате „господин“, няма да ви обичам толкова.
— Добре… Мани. Ем Джей говореше със заобикалки. Ем Джей — това е Пейтън.
— Знам, знам — прекъсна я Уайнграс. — Казах му, че ако уреди да ни оправят телефона, ще го смятам за приятел, и той май видя сметката на някого, защото телефонът проработи. Вече сме на Еманюел и Мичъл, той непрекъснато ми се обажда. Извинявайте, искахте да ме питате нещо.
— Аз като каква съм тук? Идиотско е, но не знам. Оперативният агент в колата каза, че съм работела за правителството, но като каква? За коя ме мислят тези хора?
— Мичъл предложи да се представяте за служителка от Държавния департамент, която придружава конгресмена.
— На Държавния департамент!
— Може би иска да прехвърли вината на някого, ако ударим на камък. Доколкото разбрах, го правят — непрекъснато във Вашингтон.
— Не, той не е такъв… А, разбрах. Така, ако ми се наложи, ще мога да давам указания.
— Ами ако някой ти поиска служебна карта от Държавния департамент?
— Вярно…
— Да не би да имаш?
— Нещо такова.
— Не е законно.
— Зависи откъде го погледнеш, Евън.
— Имаш и пистолет. Каза ми го онзи индианец, резидентът на Бахамските острови.
— Раздрънкал се е повече, отколкото трябва.
— А дали случайно не работите и за Мосад? — усмихна се Мани.
— Не, но вие работите — налага ви се. А също и неколцина от най-близките ми приятели.
— Вие сте в добри ръце. Но да се върнем към деловите въпроси. Мичъл каза Евън да хвърли поглед на стоката тук — на този, дето е в спалнята, и на труповете в гаража, покрити са с чаршафи и довечера ще бъдат откарани като спешна въздушна пратка.
— И сестрите изобщо не подозират за тях? — попита невярващо Кендрик.
— Онова приятелче Пейтън беше непреклонен — същински фанатик. Непрекъснато повтаряше, че всичко трябва да бъде пазено в тайна.