— Изложих ви подбудите си, господин президент. Съществуват редица обстоятелства, свързани с Оман и Съединените щати, случайните съвпадения просто са изключени. Тези фанатици, тези терористи убиват с една-единствена цел, която обезсмисля всички други подбуди. Те искат да привлекат вниманието върху себе си, готови са да сложат край на живота си, само и само вестниците да пишат за тях. Единствената ни надежда да хванем тях, както и хората, които ги подкрепят в Щатите, е да попречим на репортерите да пишат за тях… Те всяват страх и объркване и в яда си някой може да направи грешка, да се обади на друг, с когото не е бивало да се свързва, и така да се издаде. Всичко трябва да остане в тайна, сър. Тези убийци са проникнали в САЩ, за което като начало се искат сериозни връзки. Те обикалят въоръжени страната надлъж и шир, а за това трябва да си доста смел, като се имат предвид мерките за сигурност… Изпратил съм оперативна агентка от Кайро в Сан Диего, а най-добрият ни специалист в Бейрут вече пътува за долината Бекаа. И двамата знаят какво да търсят.
— Божичко! — възкликна Дженингс, като скочи от дивана и закрачи насам-натам, при което чехълът се изхлузи от крака му. — Не мога да повярвам, че Орсън е свързан с това! Не ми е пръв приятел, но не е луд — не е самоубиец!
— Той може и да не е свързан, сър. Властта, дори властта на вицепрезидента, привлича хора с апетити към властта.
— По дяволите! — извика президентът и се запъти към бюрото в стил кралица Анна, на което имаше разхвърляни документи. — Не, чакайте малко — извърна се Дженингс. — Сам казахте, има редица обстоятелства, които по един или друг начин свързват оманската криза със Сан Диего. Смятате, че това не е просто съвпадение, но не разполагате с „неопровержими улики“, като свидетели посочвате неколцина души, които са се познавали преди години в Близкия изток, и една жена, която сякаш изпод земята се появява там, където не я очакваш.
— Въпросната дама се е занимавала с гешефти за баснословни суми. Едва ли ще се изкуши от някакъв си мижав политически пост, и то срещу заплащане, далеч по-малко от сумите, с които живее… Освен ако не е имала и други съображения.
— Анди бой — каза сякаш на себе си президентът. — Този политикан, вечно любезният Анди… Не знаех това за Ардис, разбира се. Мислех, че е била управителка на банка или нещо такова, когато Андрю се е запознал с нея в Англия. Защо все пак Ванвландерън ще иска тя да работи за Орсън?
— Според мен, сър, това е брънка от мрежата, от веригата. — Пейтън се изправи. — Чакам вашия отговор, господин президент.
— Господин президент — повтори Дженингс и тръсна глава, сякаш не можеше да приеме званието. — Дали тази дума не ви засяда на гърлото?
— Моля?
— Много добре ме разбирате, докторе. Довтасвате посред нощ с този налудничав план и ме карате да нарушавам законите. И когато ви задавам няколко въпроса, ми заявявате, първо, че не бихте гласували за мен. Второ, че опростявам нещата. Трето, в най-добрия случай съм предшественик на по-достоен президент. Четвърто, не различавам съвпадението от уликите…
— Никога не съм го казвал, господин президент.
— Но го загатнахте.
— Искахте да съм откровен, сър. Ако знаех…
— Добре де — каза Дженингс и се извърна към старинното бюро, отрупано с документи. — Давате ли си сметка, че никой от хората в Белия дом, а те са към хиляда, не би се осмелил да ми каже тези неща? Изключвам съпругата и дъщеря си. Те обаче не са мои служители, но между другото, и двете ме критикуват много по-сурово от вас.
— Ако съм ви обидил, извинявайте…
— Само това оставаше да се извинявате. Казах ви, че ми допадате, не се отмятам от думите си. А освен това само на човек като вас ще позволя да ме моли за това, което искате вие. Много просто, няма да им повярвам… Имате зелена улица, докторе. Ще ви дам един телефонен номер, който знае само семейството ми.
— Бих искал да подпишете заповед за неразкриване на тайната. Подготвил съм я.
— А, осигурявате си отстъплението?
— Няма такова нещо, сър. Ще я преподпиша и ще поема цялата отговорност.
— Тогава защо да я подписвам и аз?
— За да съм сигурен за подчинените си, въвлечени в тази история, без да знаят нищо — Пейтън бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист хартия. — Така ще е ясно, че администрацията ви не е дала съгласието си.