— Всъщност… — прекъсна я мъжът в провисналия костюм от габардин. — Аз съм зъболекар от Кливланд.
— Имах съвсем друга представа за вас.
— Затова и ми викат Джинджифила… какъв отвратителен прякор! Обади се.
Рашад спря пред първия телефонен автомат. Беше объркана, защото не знаеше как сега се говори от уличен телефон, изимитира смутена французойка и помоли да я свържат с номер, който отдавна знаеше наизуст.
— Ало? — обади се Мичъл Пейтън.
— Аз съм, Ем Джей. Какво се е случило?
— Днес сутринта е починал Андрю Ванвландерън.
— Убит ли е?
— Не, удар — знаем го със сигурност. В кръвта му е открито значително количество алкохол и той бил в отвратително състояние — небръснат, с кръвясали очи, вонящ на пот и нещо още по-лошо — но наистина е получил удар.
— Ама че работа!
— Има и други интересни подробности, които обаче още не са изяснени. От часове седял пред телевизора и очевидно е счупил екрана с мраморен пепелник.
— Интересно, интересно — рече агентката от Кайро. — Какво казва жена му?
— Между реките от сълзи и молбите да бъде оставена на мира храбрата вдовица заяви, че съпругът й бил потиснат, защото загубил много пари на борсата и други инвестиции. Естествено, твърди, че не знае нищо по-конкретно, а всъщност е съвсем наясно. Този брак сигурно е бил скрепен с финансов договор под дюшека.
— Проверихте ли показанията й?
— Разбира се. С ценните си книжа би могъл да издържа няколко малки държави. Миналата седмица два негови коня дори са победили в надбягванията в Санта Анита и заедно с няколко други жребеца са на път да спечелят милиони.
— Значи тя лъже.
— Да — потвърди Пейтън.
— Но вероятно не и за потиснатото му състояние.
— По-добре да използваме друга дума. Яд, може би. Маниакален яд, съчетан с истеричен страх.
— Че нещо не е станало? — предположи Калейла.
— Не, че е станало, но не са съобщили за него. Може би е станало, а може би не… може и да се е провалило. А не е изключено да се е уплашил, че някои от убийците са били заловени, както наистина е станало с един в Меса Верде.
— А заловените могат да бъдат накарани да изпеят и майчиното си мляко, без да го съзнават.
— Точно така. Необходим ни е един-единствен източник, който да разкрие мястото, как се стига до него, скривалището. Разполагаме с такъв източник, с такъв човек. Цялата организация е прекалено сложна, за да се запази в тайна. Който стои зад убийствата, сигурно го разбира или поне го подозира. Може би точно това се е въртяло в ума на Андрю Ванвландерън.
— Какво става със заловения престъпник?
— Сега е под наркоза или както казват лекарите, под наблюдение. Той е маниак Опита какво ли не, дори да се удуши и да си глътне езика. Ето защо първо трябва да му бият успокоителни и чак тогава серумите. Доколкото разбрах от лекарите, ще получим първите сведения след около час.
— А какво да правя аз, Ем Джей? Не е много удобно да се натреса на покрусената вдовица…
— Тъкмо обратното, скъпа — прекъсна я Пейтън. — Удобно е. Защо да не се възползваме от обстоятелствата? Когато човек като госпожа Ванвландерън приема пост, предполагащ тесни връзки с потенциалния приемник на президента на Съединените щати, личните съображения остават на заден план… Ще се извиниш, разбира се, но ще се придържаш към плана, който набелязахме.
— При тези обстоятелства едва ли бихме могли да изберем по-подходящ момент. Аз съм последният човек, когото тя очаква да види. Ще я попритисна до стената.
— Чудесно. Не забравяй, можеш да проявиш съчувствие, но сигурността на страната винаги е на първо място.
— Ами Шапоф? Заедно ли ще работим?
— Само ако имаш нужда от него. Сега той е във военноморското разузнаване, ползваме го единствено като консултант и се радвам, че е там, но предпочитам да започнеш сама. Уговорете се как да поддържате връзка.
— Той сигурно не е в течение.
— Не. Наредено му е само да ти помага.
— Ясно.
— Ейдриън! — проточи директорът на „Специални операции“. — Имам да ти казвам още нещо. По всяка вероятност се приближаваме още повече до нашия русокос европеец, а също до онова, което върши.
— Кой е той? Разбрахте ли нещо?
— Не знаем кой е, но мога да кажа, че работи за хора, които искат да видят Евън в Белия дом…
— Боже Господи! А на него и през ум не му минава. Кои са тези хора?
— Вероятно много богати и много оправни. — Пейтън й описа накратко предстоящата широкомащабна кампания за избирането на Кендрик на вицепрезидентския пост. — Дженингс каза, че според неговите хора кампанията може и да успее. А според мен той няма нищо против.