— Виждам, че си убеден в това — каза се скептично младият султан.
— Същото важи и за други в Маскат. Те просто не разбират. Не откриват логика или някакво обяснение, но са толкова уплашени, че отказаха да се видят с мен. А сме приятели от много години, работили сме заедно и си имахме доверие.
— Насилието всява тревога. Ти какво очакваш? А има и още нещо. Ти си американец, предрешен като арабин. Това само по себе си вече ги плаши.
— Те не знаеха как съм облечен и как изглеждам. За тях бях само един глас по телефона.
— Глас на американец. Още по-страшно.
— На западняк?
— Тук има много западняци. Но правителството на Съединените щати заповяда на всички американци да напуснат страната и да не я посещават служебно. Твоите приятели се питат как си пристигнал. И защо. Улиците гъмжат от откаченяци, терористите, и познатите ти съвсем естествено не искат да се забъркват в кризата в посолството.
— Да. Защото бяха убити деца — децата на хора, решили да се набъркат.
Ахмат спря като попарен и отново погледна Евън учудено и ядосано.
— Да, има престъпност и полицията прави каквото е по силите й, но не съм чувал да са били убивани деца.
— Вярно е. Едно момиче е било изнасилено и обезобразено, а един младеж — направо заклан.
— А, не! Лъжеш! Едва ли мога да сторя нещо вътре в посолството, но не и извън него! Кои са те? Кажи ми имената!
— И на мен не ми съобщиха истинските имена. Не бивало да ги знам.
— Но Мустафа е трябвало да ти каже. Друг не е идвал при теб!
— Да.
— На мен обаче ще каже, можеш да бъдеш сигурен!
— Но сега вече си наясно, нали — Кендрик почти се молеше.
— За подбудите. Има подбуди, Ахмат. Създава се нелегална мрежа. Махди и хората му използват терористи, за да прогонят всички конкуренти — сегашни и бъдещи. Искат да заграбят цялата власт.
Известно време младият султан мълча, после поклати глава.
— Извинявай, Евън, но ми звучи неправдоподобно. Те не биха посмели.
— Защо?
— Защото компютрите ще засекат, че парите отиват в една и съща сметка — сметката на организацията. Как според теб заловиха Корнфелд и Вескоу? Трябва да има някаква връзка, сливане.
— Не те разбирам.
— Просто не си наясно с компютърния анализ — отвърна Ахмат. — Дори да има десет хиляди сметки за двайсет хиляди различни обекта, тези машини ще открият само за два часа връзката между, да речем, петстотин фирми — фиктивни или истински.
— Благодаря, че ме открехна — каза Кендрик. — Но забравяш нещо.
— Какво?
— Ще откриеш връзката между сметките само ако те съществуват. Дотогава мрежата вече е готова и лисицата е излапала доста кокошчици. Извинявай за сложните метафори, но при тези обстоятелства малцина имат интерес да поставят капани или да насъскат хрътките. Че кой го интересува? Влаковете се движат по разписание и никой не ги взривява. Разбира се, и членовете на правителството са с други възгледи, следват други правила и ако по една случайност ти и твоите съветници не ги одобрявате, мястото ви може да изстине. Но кой ли го интересува! Слънцето си изгрява всяка сутрин и хората си имат работа.
— Звучи почти привлекателно.
— А винаги е така в началото. Мусолини наистина направи така, че влаковете да се движат по разписание, а Третият райх съживи промишлеността.
— Разбирам накъде биеш, само дето е тъкмо обратното. Един промишлен монопол би могъл да запълни празнотата и да купи правителството единствено ако олицетворява растежа.
— Две точки за султана — съгласи се Евън. — Получава още един бисер в харема си.
— Кажи го на жена ми. Тя е презвитерианка от Ню Бедфорд, щата Масачузетс.
— Как не са ти откъснали главата?
— Баща ми почина, а тя има чудесно чувство за хумор.
— Пак нещо не разбирам.
— Ще ти обясня друг път. Да предположим, че си прав и че така те пробват почвата. Вашингтон държи да продължим преговорите с тях, докато вие довтасвате с готов план за проникване в Оман, който не изключва и военните действия. Защо да си кривим душата, САЩ и съюзниците им се надяват въпросът да се уреди по дипломатически път, защото всяка стратегия, основаваща се върху силата, може да бъде катастрофална. Готови са да разговарят с всеки чалнат ръководител в Близкия изток, още малко, и ще направят Ясер Арафат кмет на Ню Йорк, само и само да изгладят положението. Какво мислиш ти?
— Ще направя онова, което според теб са способни да сторят твоите компютри за година-две, когато ще е прекалено късно. Ще проследя откъде идват нещата, влизащи в посолството. Не храната и лекарствата, а боеприпасите и оръжието… както и кой дава нарежданията. С други думи, ще открия човека, който се представя като Махди и който дърпа конците, и ще го унищожа.