— Дрън-дрън, ярина — опита се тя да изимитира Скарлет О’Хара, загледана в тавана. — Иде ми да зарежа мисленето за утре — каза си на глас, — но, дяволите да го вземат, няма как!
Седна и се пресегна към телефона, за да набере номера на Пейтън в ЦРУ.
— Ало?
— Ем Джей, прибираш ли се някога вкъщи?
— А ти вкъщи ли си, скъпа?
— Вече не знам къде е домът ми, но ще ти разкрия една тайна, чичо Мич.
— Чичо ли?… Божичко, сигурно ти се е приискало да пояздиш пони?
— Най-накрая може да се окаже, че моят дом е у един наш общ приятел.
— Значи наистина си напреднала.
— Не, той е напреднал. Подметна нещо за двайсет-трийсет години.
— Какво?
— Не знам. Истински дом и бебета, все неща от тоя род.
— Тогава нека спасим живота му, Ейдриън.
Калейла поклати глава, но не в знак на несъгласие, а за да се върне към настоящето.
— С това „Ейдриън“ съвсем ме попари, Ем Джей. Извинявай.
— Няма защо. Имаме право понякога да си помечтаем за щастие, а знаеш, че аз искрено ти го желая.
— Макар че ти не си бил щастлив.
— Така си избрах, агент Рашад.
— Ясно, мой човек, или може би трябва да ти викам „сър“?
— Викай ми както искаш, но ме изслушай. Получих първия доклад от клиниката — за пленника. Изглежда, са влезли в страната, предрешени като свещеници-маронити, с израелски паспорти. Момчето не знае много — десета дупка на кавала е и са го включили в групата заради Кендрик. Осакатял е, докато е бил с нашия конгресмен в Оман.
— Знам, Евън ми разказа. Пътували са в полицейска камионетка за Джабал Шам. Мислели са, че ще бъдат екзекутирани.
— Но оттук нататък нещата стават много мъгляви… Не са казали на младока почти нищо и добре са направили, слаби са му ангелите. Доколкото са разбрали лекарите, двете групи е трябвало да се срещнат при летището и първият отряд да се слее с втория, тоест групата от Феърфакс е трябвало да се присъедини към групата от Колорадо.
— Това изисква доста приготовления, Ем Джей. Пък и разстоянието е голямо. Явно маршрутът е разработен от обиграни хора.
— Да, и са пипали без много шум. Не е изключено и да заемат държавни постове.
— Понеже стана дума за това, аз се намирам два етажа над покрусената вдовица.
— Канцеларията й е предупредена. Тя знае, че ще й се обадиш.
— Тогава ще се пооправя и се хващам за работа. Между другото, трябваше да си купя някои неща, за да си вляза в ролята — но нямам намерение да ги плащам от джоба си. Просто не са моят стил — по-строги са.
— Доколкото знам за някогашните връзки на госпожа Ванвландерън, би могла да изглеждаш и малко по-шик.
— Е, не са чак толкова строги.
— Така си и мислех. Обади ми се, щом приключиш. Калейла затвори телефона и известно време го гледа, после вдигна чантата от пода. Отвори я и извади листче хартия, на което си беше записала номера на Евън в Меса Верде. След секунди го набра.
— Домът на Кендрик — каза женски глас, в който Калейла разпозна една от сестрите.
— Може ли да говоря с конгресмена? Обажда се госпожица Ейдриън от Държавния департамент.
— Разбира се, скъпа, чакайте да го повикам. Излезе да се сбогува с онзи приятен млад грък.
— С кого?
— Май е грък. Познава много от приятелите на конгресмена в Арабия или където е бил.
— Какво?
— Свещеник е. Млад свещеник от…
— Скрийте Евън! — изпищя Калейла и скочи на крака. — Повикайте охраната! Другите са отвън! Дошли са да го убият!
33
Оказа се толкова просто, помисли си Ахбияд, докато наблюдаваше огромната къща на омразния им враг от гората срещу нея. Един честен, любезен млад свещеник с редовни документи и разбира се, без оръжие, дошъл да поздрави известния конгресмен от името на приятелите му. Кой би могъл да откаже кратка аудиенция на простодушния свят човек от далечна страна, който не е наясно с формалностите, съпровождащи посещенията при известни личности? Първо го отпратиха, но сетне самият враг го прие — оттук нататък фанатикът просто трябваше да прояви изобретателност. А развръзката зависеше от всички тях. И те нямаше да се провалят.
Младият им другар излезе от къщата! Ръкува се с омразния „Амал Баруди“ под зорките погледи на телохранителите в официални костюми, които носеха автомати. Арабите можеха само да се досещат колко са — отвън имаше поне дванайсет души, останалите сигурно бяха вътре. По волята на Аллах при първото нападение повечето щяха да загинат, а другите щяха да бъдат осакатени за цял живот.