Выбрать главу

34

Ардис Ванвландерън ахна.

— Какво правиш тук, за Бога? — извика тя, като буквално издърпа възпълния Съндстром през вратата и я затръшна. — Да не си откачил?

— Аз съм наред, но ти май наистина си се побъркала… Идиотка такава! Какви ги вършите с онова тъпо магаре, дето ти беше мъж?

— Арабите? Ударните групи?

— Да! Проклети глупаци…

— Всичко е толкова нелепо! — изпищя вдовицата. — Има някаква грешка. Защо ни е притрябвало — защо му е притрябвало на Анди да премахва Болинджър?

— Болинджър ли?… Кендрик, кучко такава! Палестинските терористи са нападнали къщите му във Вирджиния и Колорадо. Държат го в тайна, но има много убити, виж, оня герой е здрав и читав, и косъм не е паднал от главата му.

— Кендрик ли? — прошепна Ардис с паника в големите зелени очи. — О, Боже… а те си мислят, че убийците са дошли да премахнат Болинджър. Всичко наопаки.

— Те ли? — Съндстром замръзна с пребледняло като платно лице. — Какви ги говориш?

— Я да седнем!

Госпожа Ванвландерън прекоси антрето и се върна на канапето в хола, при цигарите си. Пребледнелият учен я последва, но после зави към барчето, където имаше какви ли не шишета, гарафи, чаши и кофичка за лед. Без да поглежда етикетите, взе първата попаднала му бутилка и си наля една чаша.

— Кои са тези „те“? — попита той тихо и напрегнато, като се обърна и изгледа Ардис, която палеше цигара на канапето.

— Онази си тръгна преди около час и половина…

— Онази ли? Коя?

— Някаква жена на име Рашад, специалистка в борбата против тероризма. От ЦРУ е, работят заедно с Държавния департамент. Но изобщо не спомена Кендрик!

— Боже Господи, значи са се досетили. Варак каза, че рано или късно ще се досетят, така и стана.

— Кой Варак?

— Координаторът на Инвър Брас. Според него са разбрали за твоите интереси в Близкия изток.

— Моите какво? — извика вдовицата с разкривено лице и зяпна.

— За оная компания — „Оф Шор“.

— „Оф Шор Инвестмънтс“ — уточни смаяна Ардис. — С нея са свързани осем месеца от живота ми, но беше толкова отдавна.

— И за връзките ти в този район…

— Нямам никакви връзки! — изкрещя госпожа Ванвландерън. — Напуснах преди десет години и повече не съм се връщала там! Единствените араби, които познавам, са неколцина заклети комарджии, които срещнах в Лондон и Дивон.

— Комарджии в леглото или на масата?

— Щом искаш да знаеш, и в двете… Как ли са се досетили?

— Ти си им дала повод да се поразровят, като сутринта си поръчала да кремират онова копеле.

— Анди ли?

— Да не би тук да е умрял още някой? Или да е бил отровен? За да си прикриеш следите!

— За какво говориш, по дяволите?

— За трупа на четвъртия или петия ти съпруг, ето за какво. Още не са го били закарали в моргата, а ти си грабнала телефона и си поръчала веднага да бъде кремиран. И си въобразяваш, че някои няма да се усъмнят — някои, на които им плащат да се съмняват! Никаква аутопсия, а прахта му е разпръсната някъде над Тихия океан.

— Не съм се обаждала! — изрева Ардис и скочи от канапето. — Не съм поръчвала такова нещо!

— Ами, не си! — извика Съндстром. — Казала си, че така е поискал Андрю.

— Не съм го казвала, а и никога не го е искал.

— Информацията на Варак винаги е точна — настоя на своето ученият.

— Значи някой го е излъгал. — Вдовицата внезапно понижи глас. — Или пък е излъгал той.

— Защо ще лъже? Никога досега не го е правил.

— Не знам. — Ардис отново седна и смачка цигарата. — Ерик — продължи тя, като погледна предателя от Инвър Брас, — защо си бил път чак дотук, за да ми кажеш тези неща? Защо просто не ми се обади? Имаш ми телефона.

— Пак заради Варак. Никой не знае как успява — но го прави. Сега е в Чикаго, ала е уредил да получи телефонния номер на всички, които се обаждат в канцеларията и дома на Болинджър, както и в кабинета и дома на всички от екипа му. При тези обстоятелства нямаше как да се обадя.

— Ще ти е трудно да го обясниш на тоя твой съвет от изкуфели старци. А досега съм разговаряла само с канцеларията и с приятели, които ми изказаха съболезнованията си. А също и с онази Рашад — едва ли някой от тях представлява интерес за Варак и за онези тъпи богаташи от благотворителното ти дружество.

— Тази Рашад. Значи не е отваряла дума за нападенията срещу къщите на Кендрик. Дори да приемем, че Варак е сбъркал и следователите не са успели да направят връзката и да стигнат до теб и може би до неколцина други тук, тя сто на сто знае.