35
Варак зави бързо към служебния вход и се качи с товарния асансьор до етажа си. После почти изтича до стаята, отключи вратата и се втурна към скъпоструващото вертикално записващо устройство до стената — донякъде бе учуден, че се е превъртяла толкова много лента. Реши, че са били записани хората, звънили на Ардис Ванвландерън. Натисна копчето, сложи си слушалките и седна.
„— Онази си тръгна преди около час и половина…
— Онази ли? Коя?
— Някаква жена на име Рашад, специалистка в борбата с тероризма. От ЦРУ е…“
Чехът погледна лентата. На нея имаше най-малко двайсет и пет минути запис! Какво ли правеше в Сан Диего бившата разузнавачка от Египет? Милош не можеше да го проумее. Бе напуснала ЦРУ — той бе получил потвърждение. В Кайро и Вашингтон се шушукаше, че била „склонна на компромиси“. Милош предположи, че е заради Оманската операция, и спокойно прие изчезването й. Трябваше да е изчезнала — но не беше! Той се заслуша в по-нататъшния разговор в апартамента на Ванвландерън. Говореше Съндстром.
„— Нали го е направил той, Ардис? Този твой финансов мегаломан не е могъл да понесе мисълта, че шепа «благодетелни идиоти» ще заменят протежето му с някого, който ще му спре кранчето с милионите.“
После Ардис Ванвландерън:
„— Осемстотин милиона. Така каза. Осемстотин милиона за него и милиарди за вас… не знаех нищо!“
Варак беше смаян. Бе допуснал две огромни грешки! Първата бе свързана с тайните действия на Ейдриън Калейла Рашад — колкото и да му беше трудно да признае, тя наистина бе опитна разузнавачка. С втората обаче не можеше да се примири! Фалшивият сценарий, който беше представил на Инвър Брас, се бе оказал действителен! И през ум не му бе минавало, че Андрю Ванвландерън ще действа през главата на жена си. Направо невероятно. Бракът им беше сметкаджийски, изгоден и за двамата, между тях нямаше и капчица привързаност, камо ли любов. Анди-бой бе нарушил правилата. Бикът, обзет от лакомия, бе разбил вратата на обора и се бе втурнал към кланицата. Варак пак заслуша.
Друг глас, друго име. Някакъв мъж — Крейтън Гринел. Лентата продължаваше да се размотава, а чехът се съсредоточи върху разговора. Най-накрая чу:
„Така че сега сме изправени пред два критични момента. Нашият кекав вездесъщ държавен секретар заминава за Кипър да подпише споразумение, което може да прати по дяволите отбранителната промишленост… Потвърждавам, че план шести е сменен с план дванайсети…“
Варак свали слушалките. Разговорът в апартамента на Ванвландерън щеше да бъде записан до края. Чехът нямаше време за губене. Стана и се втурна към телефона в другия край на стаята. Вдигна слушалката и набра номера на Синуид Холоу, щата Мериланд.
— Ало?
— Сър, обажда се Варак.
— Какво има, Милош? Какво научи?
— Съндстром е…
— Какво?
— Това може да почака, д-р Уинтърс, но другото — не. Държавният секретар заминавал за Кипър. Можете ли да разберете кога?
— Не е нужно, аз знам. Както и всички, които са гледали телевизия и са слушали радио. Страхотен успех…
— Кога, сър?
— Преди час е тръгнал от Лондон. След поредното изявление, че светът прави още една крачка към мира и така нататък…
— Ще се случи в Средиземноморието! — прекъсна го Варак, като направи усилие да не крещи.
— Какво?
— Не знам. Разработили са някакъв план — дванайсети, или средиземноморски, само това чух. Ще го осъществят на земята или във въздуха. Решили са да попречат на вицепрезидента.
— Кой?
— Хората, които финансират партията. Някакъв мъж на име Гринел, Крейтън Гринел. Ако се опитам да вляза и да разбера, току-виж ме хванат. Отвън има хора, а не мога да излагам на опасност групата. Разбира се, няма да издам нищо, но нали има разни лекарства…
— Да.
— Обадете се на франк Суон в Държавния департамент. Кажете на централата да го открие и да му предаде думите „предотвратяване на криза“.
— Защо точно Суон?
— Той е специалист, сър. Отговаряше за Оманската операция.
— Да, знам, но сигурно ще се наложи да му кажа повече, отколкото ми се иска… Дали няма по-добър начин, Милош? Не затваряй, ще превключа на пауза. — Секундите се сториха безкрайни на Варак. Какво ли правеше Уинтърс? Нямаха нито минута за губене. Най-накрая ръководителят на Инвър Брас вдигна телефона. — Ще включа в разговора още един човек. Но сме се разбрали да не се представяте. Имам му пълно доверие, той приема условията. Запознат е с това, което наричаш „предотвратяване на криза“, а разполага с много по-големи възможности. — Уинтърс превключи и продължи: — Говорете! Това е господин А, а това — господин Б.